Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на март продължава да се свива като част от брутния вътрешен продукт (БВП).
Към 31 март той възлиза на 33,316 млрд. евро, като намалява с 2,3% (798,5 млн. евро) на годишна база. Така той представлява 62,1% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).
За сравнение, преди година съотношението беше 67,6%, а преди малко повече от две години – над 75%. В сравнение с края на миналата година обаче дългът расте със 7,9 млн. евро (0,02%).
Според прогнозата на централната банка през тази година БВП на страната ще е 53,639 млрд. евро.
В края на март дългосрочните задължения са 25,449 млрд. евро, като намаляват с 4% (1,046 млрд. евро) на годишна база.
Краткосрочните задължения възлизат на 7,867 млрд. евро и нарастват с 3,3% (248,2 млн. евро) в сравнение с година по-рано.
Дългът на централната и местната власт
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на март е 5,659 млрд. евро, като външните задължения на сектора се понижават с 13,3% (865,1 млн. евро) спрямо март 2017 г.
Задълженията на банките
Външните задължения на сектор „Банки“ са 4,358 млрд. евро, като за една година нарастват с 8%. Външните задължения на „Други сектори“ са 10,533 млрд. евро и намаляват с 4% (438,9 млн. евро) спрямо март 2017 г.
Задълженията на търговските фирми и домакинствата
Към 31 март вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 12,764 млрд. евро, като отбелязва ръст от 1,4% (181,7 млн. евро) за една година.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 1,058 млрд. евро, докато преди година беше 1,026 млрд. евро. От тях 82,8 млн. евро (7,8% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 241,1 млн. евро (22,8% от общия размер) за сектор „Банки“, 217,9 млн. евро (20,6%) за „Други сектори“, а 516,6 млн. евро (48,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
От януари до март 2018 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,088 млрд. евро (2% от БВП), докато преди година за същия период те възлизаха на 1,379 млрд. евро (2,7% от БВП).
Нетен външен дълг
Нетният външен дълг в края на март е отрицателен в размер на 1,173 млрд. евро (2,2% от БВП), като намалява с 18,1 млн. евро (1,6%) спрямо края на 2017 г. (отрицателна стойност от 1,155 млрд. евро, 2,3% от БВП).
Понижението се дължи по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 26 млн. евро, 0,1%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (със 7,9 млн. евро, 0,02%).
Нетният външен дълг намалява с 1,507 млрд. евро спрямо март 2017 г. (положителна стойност от 333,8 млн. евро, 0,7% от БВП).
Investor.bg припомня, че преди месец премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, догодина – 21,3%.


Организират митинг в подкрепа на машинното гласуване
Въвеждат противоепидемични мерки в област Варна от утре
Градският транспорт във Варна с промени по време на грипната епидемия
Бойко Борисов: България е най-сигурното и спокойно място в Европа
Община Варна обяви обществена поръчка за проектиране и изграждане на парк „Елин Пелин“
Бизнес стратегията на Tuya Smart за AI, IoT
Центрове за данни и изкопаеми горива увеличават емисиите в САЩ през 2025 г.
Рьобък: Само протестите в Иран няма да свалят режима
Рьобък: Митата за внос на ирански петрол няма да са особено ефективни
Пазарите игнорират напрежението между Тръмп и Фед, но рисковете се натрупват
Kia представи конкурент на Octavia комби
Renault пусна премиум SUV, но Европа няма да го получи
Нови изпити и срокове на валидност за шофьорските книжки в ЕС
Преобразеният Mercedes S-Class вече е на пътя
Колекция от редки суперколи отива на търг
Нарастващата военна мощ на Германия съживява стари страхове във Франция
Присъдиха 120 000 лв. обезщетение на бившия шеф на завода за боеприпаси "Миджур“
Васил Терзиев: При избори най-лесно се чисти "политическия боклук"
“Да, България" предлага 100% машинно гласуване, свикват протест за честни избори
ИТН: Искаме машинно гласуване, ще спрем „ала-балата" ВИДЕО
преди 7 години България наистина се оказва един най-дисциплинираните платци в цяла Европа и когато се случи имплозията на еврото левът ще е една от силно представящите се валути без съмнение. От друга страна германския корпоративен дълг е нараснал с някакви си 2 трилиона евро до 2015 досега,а френския държавен и корпоративен дълг с около 900 милиоарда евро за същия период. Тия парици бяха похарчени за покупката на Монсанто, спасяването на VW и RWE от банкрут както за масирана експанзия на Фрезениус и рекапитализация на поне 10-на закъсани германски б***мки, която беше маскирана като "капиталови инжекции". А медиите до днес не спират да ни повтарят как германците прилагали строги икономии и как еврото им било слабо и искали много по-силно и това колко нестабилна България с 16 милиарда евро дълг и колко стабилни са Франция и Германия с 8-9 трилиона евро дълг. Митът на спестовния германец е най-голямата илюзия, която, която се е разкрила през нас от 2007 насам... отговор Сигнализирай за неуместен коментар