Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Кр. Павлов: Рискът от негативна корекция на цените на жилищата е незначителен

Жилищата у нас са най-недостъпни в София и Варна, сочат данни на Уникредит Булбанк

Кр. Павлов: Рискът от негативна корекция на цените на жилищата е незначителен

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Рискът от негативна корекция в цените на жилищата в момента е незначителен, а предлагането на кредити на пазара на недвижими имоти е далеч от нивата по време на балона с цените на жилищата през 2008 г. Това каза главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов по време на имотния форум BalRec, организиран от Градът медиа груп.

Данните на банката сочат, че цените на жилищата в България продължават да са близо до стойностите, които преобладаващото ниво на доходи на домакинствата предполагат. Домакинство със средни доходи трябва да спестява целия си доход преди данъци 4,3 години, за да си купи средно за страната ни жилище с големина от 73 кв. м „Този резултат сочи, че жилищата остават достъпни за повечето домакинства“, отбеляза Павлов.

Те обаче са по-малко достъпни в София и особено във Варна, където домакинство със средни доходи трябва да спестява доходите си съответно 6,7 и 6,4 години, за да си купи средно жилище по данни от миналата година.
Съотношението между цените на жилищата и равнището на доходите е много далеч от 2008 г., когато средно домакинство е трябвало да спестява над 8 години, за да може да си позволи да купи средно жилище, посочи Павлов.

Цените на жилищата у нас все още остават под нивата през второто тримесечие на 2008 г., когато беше пикът на балона с цените на недвижимостите. „Това поставя България в уникално положение, защото тя е единствената страна от Централна и Източна Европа, в която бенчмаркът не е достигнат. Възможно е причината за това да е, че балонът, който направи българската икономика през 2008 г., е бил най-големият в региона“, посочи Павлов.

Икономика на две скорости

Павлов очаква възстановяването на икономиката през следващата година да протича на две скорости, като през първата половина на годината, особено през първото тримесечие, растежът ще бъде много нисък, след което ще се ускори.

Причините за слабия ръст през първото полугодие според Уникредит са две. „Първо, продължаващата здравна криза означава, че чуждестранните туристи ще продължат да избягват България, част от домакинствата ще продължат да си налагат ограничения и това ще ограничава вътрешното търсене и темповете, с което то се възстановява. Публичният сектор ще трябва да продължи да предоставя помощ на компаниите и на домакинствата от реалната икономика, което ще увеличава дефицита и дълга“, отбеляза Павлов. Освен това в началото на следващата година шокът с по-високите цени на енергията ще продължи да се пренася върху потребителските цени. Високата потребителска инфлация ще намали покупателната способност на доходите на домакинствата и така ще се превърне във фактор, който ще ограничава потреблението и потребителските разходи поне през голяма част от следващата година, очаква главният икономист на Уникредит.

През втората половина на годината обаче банката очаква ръстът на БВП да се ускори. „Смятаме, че в средата на следващата година делът на ваксинираното население ще достигне постепенно стойностите, които се изискват за достигане на колективен имунитет. Така България ще остави здравната криза зад себе си преди началото на лятото догодина и с намаляването на здравните рискове растежът на икономиката ще се ускори значително през втората половина на годината.  Очакваме през второто полугодие хватката на инфлацията постепенно да се разхлаби, а инфраструктурното строителство да се увеличи, което ще създава допълнителен импулс за ускоряване на растежа“, посочи Павлов.

Основният сценарий на Уникредит предвижда растеж от около 4% на годишна база догодина, колкото се очаква да нарасне икономиката и през тази година. „Това е близо до консенсусната прогноза на компании от частния сектор, занимаващи се с прогнозиране на българското стопанство. Тя е с около половин процентен пункт по-ниска спрямо прогнозите на институциите от публичния сектор като БНБ, Министерство на финансите, МВФ, Световната банка“, отбеляза Павлов.

Според него темповете, с които ще расте българската икономика, ще бъдат малко по-ниски от тези в повечето страните от Централна и Източна Европа до две причини. „Първо, България много се забави с ваксинацията на населението и излизането от здравната криза ще отнеме повече време у нас. Това ще бъде фактор, който ще задържа възстановяването на икономиката. Втората причина е, че шокът с цените на енергията вероятно ще има по-голям негативен ефект върху българското стопанство, тъй като делът на енергийно бедните домакинства в България е по-голям, отколкото в останалите страни от ЦИЕ. Специфичен за страната фактор, който способства за забавянето на растежа тази година и вероятно ще продължи да тежи върху българската икономика в началото на следващата година, е забавянето на инфраструктурното строителство заради решението на служебното правителство да намали обема на строително-монтажните работи за някои инфраструктурни проекти, които бяха започнати от техните предшественици“, посочи Павлов.

Пик на инфлацията през януари догодина

Очакванията на Уникредит са инфлацията да остане основна тема и догодина. Прогнозите на банката сочат, че най-високата стойност на инфлацията на годишна база ще бъде 5,5% и ще се достигне през януари 2022 г., след което ръстът на цените постепенно ще се успокоява и в края на годината се очаква инфлация от около 2,5% на годишна база. За цялата година инфлацията ще достигне средно 3,8%, което е значителен ръст спрямо 2,8%, очаквани за 2021 г.

Според Павлов шокът с цените на енергийните продукти няма да доведе до трайно по-висока инфлация в българската икономика. „Ще бъде много важно и как ще завърши спорът за причините, които ни водят до по-висока инфлация в момента. Според нас тя се дължи най-вече на шока, който повишените цени на енергията предизвикват в цялата икономика. Има обаче и друг лагер от икономисти, които смятат, че шокът с енергийните цени не е единствената причина за високата инфлация в страната и че допълнителна роля имат бързите темпове, с които нарастваха доходите на домакинствата през миналата година, и увеличените обеми на кредитите, най-вече на ипотечните кредити. Този спор е важен, защото ако не идентифицираме правилно причините за по-високата инфлация, вероятно е да вземем погрешни коригиращи мерки и това в най-лошия сценарий да доведе до рязко забавяне на икономиката през първата половина на годината“, отбеляза Павлов. Според него това ще важи особено ако се предприемат мерки за ограничаване на достъпа до ипотечни кредити или се отиде твърде далече в усилията да се ограничава темпът на нарастване на доходите в публичния сектор.

Според Павлов негативният ефект от по-високите цени на енергията ще бъде по-голям за българската икономика, отколкото в Европа, защото делът на енергийно бедните домакинства у нас е доста по-голям - 28% спрямо 7% средно в Европа. „Смятаме, че ще е от решаващо значение помощта за енергийно бедните семейства в България да бъде увеличена значително догодина. В момента помощ за енергийно бедни домакинства получават около 10% от домакинствата, а общият обем на помощта е 160 млн. лв. За фиска цената на тази подкрепа е относително скромна в нормални години, но идващата година далеч не е такава, така че ще бъде необходимо значително увеличаване както на обхвата, така и на размера на тази помощ“, изтъкна Павлов.

Той препоръча също успоредно с повишаването на цените на електрическата енергия от 1 януари да се осъди и възможността за мораториум върху нарастването на цените за срок от една година. „Това ще позволи от една страна по-високите цени на първичните енергийни ресурси да намерят отражение в по-високи цени на електрическата енергия за домакинствата, но от друга страна би трябвало да позволи да се пречупят очакванията за по-нататъшно увеличение на цените“, отбеляза главният икономист на Уникредит. 

Според него ключова задача на правителството ще бъде също овладяването на инфлационните очаквания за догодина. През тази година те са нараснали значително в цялата икономика, като най-значителен е ръстът в секторите строителство и промишленост.

Заплатите – забавяне на ръста през 2022 г. и ускоряване през 2023 г.

Павлов отбеляза, че колективното договаряне на заплатите за следващата година ще протече в условията на продължаващата здравна криза и шок с цените на енергийните ресурси, който все още не е напълно преминал през българската икономика. „Това ще създаде среда, в която за домакинствата ще бъде трудно да се фокусират върху нещо повече от запазването на стабилността на работните си места през следващата година. Затова очакваме средните заплати в частния сектор да нараснат скромно с между 5 и 7% догодина“, каза Павлов.

Той също така не очаква следващото правителство да продължи смелата политика на ГЕРБ по отношение на доходите през 2021 г. „Според мен ще видим нарастване на заплатите в публичния сектор и догодина, но това ще бъде извършено много селективно, като общият ръст ще достигне между 7% и 8% при отчетени 15% през 2021 г.“, отбеляза Павлов.

След като икономиката загуби 136 хил. работни места през последните две години, догодина ще успее да създаде 25 хил. работни места, сочат прогнозите на Уникредит. Банката очаква пълна заетост през 2023 г., т.е. безработицата ще спадне до най-ниското ниво, което може да се поддържа в дългосрочен план без рискове за макроикономическата стабилност. От 2024-2025 година ще започне да намалява броят на работните места, тъй като икономиката ще е достигнала пълна заетост, няма да има свободни ресурси, а това ще става в контекста на бързо намаляващо население в трудоспособна възраст. Заради значителния недостиг на работна сила може да се очаква, че от 2023 г. темпът на нарастване на заплатите в частния сектор ще се ускори и ще достигне до 10%-11% годишно, т.е. близо до нивата през 2018-2019 г., когато за последен път икономиката достигна пълна заетост.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

1
 
2
 
8
OPASEN до: OPASEN
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Писах бая повече, ама Инвесторът май се счупи и всичко замина :-) Основното остана, де !!!
1
 
10
 
7
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Мисля, че стъгмистиката е очевидна, но все пак... Става въпрос за много приличен доход на членовете на домакинството (по 2000 лева бруто и за двамата) и некачествен имот от 73 квадрата! И сега прочетете пак - заплатата е БРУТО и ВСИЧКО трябва да отива в имота!!! И как ще живее Домакинството, особено ако има дете/деца??? Тази сметка е безсмислена и основната
1
 
6
 
6
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Когато статистиката стане стъгмистика :-) хе хеЗа това не се четат статии, а всеки сам сяда и си смята ;-)
7
 
0
 
5
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
А ти какво искаш - 100м2 в елитни квартали на тази цена? След това пълно от Перник, Хюстън, Харман... С буркани, димящи Голфове и ФолкЦвагени.
0
 
4
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Принципно звучи добре 4,3 години спестяване за 73 квадрата, но двустаен ново сроителство си е една по-голяма гарсониера старо строителсво. Реално е така. Кое му е средното? Две стаи, едната голяма, другата не съвсем. Често няма мази, плащаш си мазата отделно ако има, а паркоместата са келяви и прескъпи. Та към тези 73 квадрата всяко младо , а и не съвсем младо семейство ще иска и паркомясто, а не знам в 2 стаички и без маза къде си държиш нещата - зимни гуми, буркани, инструменти, стълба, бои, четки , най-елементарни неща - нямаш право на нищо. Един валяк да ти остане и боя - изхвърляш ги. Как пък не. Средно - гарсониера. То при социализма беше по-добре. Поне знаеш че заемът ще си платиш без проблеми. Точно в София, Варна и големите градове вече продават пълни ***. Чгловати, чепати, наклонени, скосени и няма ни маза , ни паркинг. Средно - простащина и алчност. Диваци и варвари - строителите , общинските власти, брокерите и проекантите имам пред вид. Диваци и варвари. Презастрояване и акане за 100 години напред - средно 73 квадрата за над 150 000 лева ама негодно за нормален живот. След 32 години демокрация.

Още от България
Регионалното министерство дава над 4 млн. лв. на общините за изработване на ОУП