Промяна на облика на Брюксел: Само с конкурс

50% от работата на главния архитект в Брюксел и на екипа му е да организират конкурси, при това не само за мащабни проекти за обновяване на обществени пространства или огромни сгради, а и за по-малки здания, каза главният архитект на белгийската столица Кристиаан Борет по време на срещата „Разговори за града: Компактен град“, организирана от Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ).

„Конкурсите подобряват качеството и гарантират наличието на добри проекти, разработени от способни архитекти“, посочи Борет. Идеята за конкурсното начало е много силна в Брюксел и е предизвикателство за местните архитекти, тъй като те трябва да се конкурират със свои колеги от чужбина. „Това ги прави по-силни. Днес белгийските архитекти в Европа се справят доста добре, защото са обучени във високо конкурентна среда и се учат от останалите архитекти, които участват в нашите конкурси“, каза Борет и допълни, че след десетина дни в града предстои да бъдат обявени нови конкурси.

Отскоро в белгийската столица се организират конкурси и с частни предприемачи, които се договарят с главния архитект за обявяване на конкурс за тяхна сграда. „Ние участваме в процеса от самото начало и налагаме определен стандарт. Това повишава качеството и в същото време дава сигурност на предприемача, защото той от самото начало влиза в диалог с обществените власти“, каза Борет.

Според главния архитект на Брюксел конкурсите трябва да са качествени и справедливи и да осигуряват на участниците добри условия. Те преминават през два етапа – покана за търг и след това подбор на обичайно петима архитекти, които да разработят проекти, като за тях е предвидено и заплащане. „Работим много прозрачно с резултатите от конкурсите, публикуваме проектите на участниците на нашия сайт, така че след журито и хората да могат да преценят дали сме направили правилния избор“, посочи Борет.

Конкурсното начало е новост за Брюксел. „Преди десет години градът беше диво място по отношение на градоустройството, защото предприемачите командваха парада. Нещата се промениха едва напоследък“, каза главният архитект на града.

Разрешенията за строеж в Брюксел се издават от Камара по качеството, където предприемачите и архитектите представят проекта си и аргументират неговото качество. Камарата заседава сравнително често - пет сесии на месец.

Спирането на застрояването в околностите на Брюксел и обновяването и уплътняването на поясите извън центъра на града, включващи сгради от средата на миналия век, с осигуряването на зелени пространства и създаването на усещане за общност, са част от предизвикателствата пред белгийската столица, посочени от Борет.

Той обърна специално внимание на значението на запазването на индустрията в рамките на града, а не изтласкването й извън него. „В противен случай водопроводчик, който живее в центъра, трябва да шофира до склад в покрайнините, за да вземе резервни части, след което да се върне в трафика, за да прави ремонти в града. Това е глупаво, той е принуден да прави това, защото ние като експерти по градоустройство сме забравили да му осигурим пространство в града за подобни дейности“, посочи Борет и допълни, че само град със смесени функции може да има продуктивна икономика.

Главният архитект на София Здравко Здравков очерта, от своя страна, възможностите за развитие на бивши индустриални зони, военни поделения и жп ареали, които в момента пустеят, а биха могли да бъдат превърнати в привлекателни градски пространства с непрекъснат режим на функциониране.

Сред зоните, които тепърва започват да се трансформират, са тези около местността Къро, НПЗ Хладилника, Сердика, Захарна фабрика, пространството около Централна гара. Има проект и за свързването на кварталите "Гео Милев" и "Сухата река". Общата площ само на бившите индустриални зони в града е 444 хектара без площта на индустриалния комбинат „Кремиковци“. „Това е огромна площ, която може да създаде възможности за развитие, създаване на правилна инфраструктура, изграждане на нови обществени и жилищни сгради при наличие на цялата надземна и подземна комуникация“, каза Здравков.

„Задачите, които си поставяме като Столична община, е чрез промени в Общия устройствен план (ОУП) да изведем конкретни приоритети за развитие, а не само да разчитаме на механизмите на пазара“, допълни главният архитект. Търси се механизъм общината да стане оператор в тези процеси и да насочва планирането и развитието чрез промяна на някои от таксите на разрешенията за строеж, а в бъдеще тя трябва да се превърне и в основен изпълнител на инженерната и площадковата инфраструктура, отбеляза Здравков.