Енергийни служители настояват за подкрепа на ядрената енергия в ЕС

Бруталната военна агресия на Русия в Украйна доведе до преосмисляне на европейската енергетика, пише в становище на 20 синдиката на енергийни работници от 10 европейски страни в подкрепа на ядрената енергетика.

България се присъединява към тази позиция, пише Министерството на енергетиката. Освен министъра в оставка Александър Николов под документа се подписват министрите, отговарящи за развитието на ядрените мощности на Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия.

Контекстът на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е различен в сравнение с настоящата ситуация, се казва още в становището.

„Ако иска да спечели климатичната война, Европа се нуждае от ядрена енергия. Тя е жизненоважен и надежден ресурс, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще", коментираха защитниците на ядрените мощности в края на миналата година. Днес има истинска война в близост до границите на ЕС. Поради незаконните действия на Русия, гражданите и индустрията на ЕС усещат въздействието на високите и нестабилни цени на енергията, допълват те.

Ако ЕС иска да следва пътя на декарбонизацията и същевременно да гарантира сигурност на доставките, се нуждаем от промяна в отношението към ядрената енергия, е записано още в позицията на енергийните служители от общността.

Ще са необходими големи количества нисковъглеродна електроенергия и нисковъглероден водород, за да се задоволят енергийните нужди на индустрията и обществото и за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. Търсенето на електроенергия ще се удвои през следващите 30 години и моментът за действие е сега, категорични са авторите на позицията.

Ядрената енергия, като основен източник на нисковъглеродна енергия, може да играе съществена роля в енергиен микс, съвместим с целта за въглеродна неутралност, без масово прибягване до внос на енергия, а и е доказано, че климатичната неутралност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от 500 млрд. евро в нови ядрени мощности до 2050 г.

За да се отговори на това предизвикателство, ядрената енергия трябва да бъде включена в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU, както беше залегнала в Европейската стратегическа дългосрочна визия „Чиста планета за всички“, в която бе ясно посочено, че наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия има потенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система.

Европа се нуждае от реалистична стратегия за производството на водород и не трябва да разчита в голяма степен на вноса – като се имат предвид съществуващите предизвикателства, свързани със зависимостта от вноса на енергия. Страните от общността трябва да увеличат капацитета си за производство на нисковъглероден водород и да създадат подходяща рамка за разработване на водород, произведен с помощта на ядрена енергия.

Първата стъпка вече е включена в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията, който определя критерии за изграждане и безопасна експлоатация на нови атомни електроцентрали, включително за производство на водород. Това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от гледна точка на обхват и време.