Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Гърция се отдалечава от възстановяването заради недостига на кадри в туризма

Хората се страхуват, че нови ограничения пак ще затворят бизнеса, и или живеят с помощите от правителството, или си търсят друга работа

Гърция се отдалечава от възстановяването заради недостига на кадри в туризма

Снимка: Bloomberg Creative Photos

След десетилетие работа в чужбина готвачът Николас Цимидакис се завръща у дома от Дубай миналата година с надеждата, че евентуалното възстановяване на Гърция от пандемията и приливът на туристи ще му осигурят добра работа.

Както много други, той е разочарован. Заради новите блокади и забавянето на отварянето на Гърция, което отлага туристическия сезон, Цимидакис не успява да си намери работа, която да му предложи сигурност и достойна заплата. С неохота той се връща в Персийския залив, където си е намерил много добре платена работа в Абу Даби.

„Имах две предложения за работа [в Гърция]. . . но никой не можа да ми каже кога хотелът ще отвори и колко време ще работи“, казва той.

Много други хора, изпаднали в подобна ситуация, взимат същото решение. Затова сега Гърция страда от недостиг на работна ръка в туризма. Обикновено секторът представлява една пета от икономическата продукция, но се бори да се подготви за жизненоважния летен сезон, тъй като потенциалните кандидати за работа в ресторанти и барове са възпирани от риска от възобновяване на ограниченията заради Covid-19, които спират бизнеса.

Проблемът заплашва да окаже сериозно въздействие върху възстановяването на страната от пандемията, като се има предвид централното значение на туризма за икономиката. „За първи път се сблъскваме с такъв недостиг в индустрията“, казва Йоргос Каватас, президент на гръцката федерация на ресторантите и сродните професии.

В много други страни, като Германия, също има затруднения при наемането на персонал за барове и ресторанти. Разликата с Гърция е относителният размер и икономическото тегло на сектора. Обикновено в него работят над 432 000 души, или 10% от националната работна сила, пропорционално почти два пъти повече от Испания. Така че всички проблеми могат да имат макроикономически последици.

HSBC прогнозира, че възстановяването на туризма като цяло ще стимулира гръцкия растеж с два процентни пункта тази година, след резкия спад на икономиката през миналата година. Междувременно Христос Стайкурас, министър на финансите, прогнозира, че приходите от туризъм ще достигнат 8 млрд. евро през 2021 г. - по-малко от половината от 18 млрд. евро за 2019 г., но два пъти повече в сравнение с миналата година, когато приходите в индустрията се сринаха до 4 млрд. евро.

Още по темата

Сега икономистите предупреждават, че недостигът на работна ръка, въпреки нивото на безработица в Гърция от 16,5%, което е най-високото в ЕС, може да задържи икономическия растеж и да провали дори и тези прогнозни приходи.

„Основните сектори, създаващи работни места. . . като туризъм, търговия на дребно и развлечения, са засегнати много“, коментира Никос Ветас, генерален директор на IOBE, икономически мозъчен тръст. „Не е ясно колко бързо ще се върнат към нивата отпреди Covid“, посочва той.

Херкулес Зисимопулос, собственик на бар, хотел и ресторант, който също оглавява местна туристическа индустриална група на о. Миконос, известен с партитата си, обвинява повтарящия се цикъл на затваряния и облекчаване на ограниченията за обезсърчаването на работниците да приемат работа.

„Постоянното отваряне и затваряне на ресторанти и барове през предходната година създаде голяма несигурност и служителите се страхуват, че може да бъдем принудени да затворим отново. Ето защо те си търсят друга работа, например като шофьори и куриери за доставки“, посочва той.

Проблемът се усложнява от прекомерното предлагане на посредствени възможности от кафенета, барове и ресторанти, които не предлагат привлекателни перспективи за работа. След финансовата криза секторът на хотелиерството служи като буфер за мнозина, които нямат работа или са с ниска квалификация.

Общо 92% от всички нови бизнеси, отворени между 2010 и 2020 г., са били в сектора на храните и напитките, казва Каватас. Това е довело до очаквана криза на свръхпредлагането, която се проявява във време на пандемия.

„Хората смятат, че това е лесна професия, че всеки може да отвори кафене, но това не е вярно“, казва Каватас. „Прекаленото предлагане. . . наранява всички, тъй като качеството пада и ограничените печалби се споделят между повече. . . Това, което виждаме сега, е върхът на айсберга“, допълва той.

Някои ресторантьори казват, че правителствените политики за смекчаване на икономическото въздействие на Covid-19 са влошили проблема. Субсидии, изплащани на служители, чиито ресторанти и барове са затворени, все още се предлагат, тъй като храненето на закрито все още не е възобновено. Сега много работници предпочитат да живеят от държавната си издръжка от 534 евро на месец, вместо да работят в ресторант, където заплатите започват от около 850 евро на месец, казват ресторантьорите. Схемата за субсидиране струва на правителството почти 1 млрд. евро от началото на пандемията.

„Мнозина са станали самодоволни заради помощите, които получават, и не търсят работа“, казва собственикът на ресторант и бар Нектариос Николопулос. Други смятат, че недостигът на персонал е симптом за по-големи проблеми на гръцкия пазар на труда.

Десетгодишната икономическа криза в страната доведе до спад на заплатите и те още не са се възстановили. Сериозен е и проблемът с младежката безработица и емиграцията на много квалифицирани работници.

Недостигът на персонал е „знак за дисфункционалност на пазара на труда“, казва Ветас, който обвинява и твърде многото разпоредби, превърнали заетостта в „негъвкава“. Междувременно дори най-известните места в Гърция са притеснени. Лефтерис Лазару, главен готвач със звезда Мишлен, казва, че този летен сезон е първият от 35 години, през който известният му ресторант Варулко в покрайнините на Атина се затруднява да запълни всички 76 свободни работни места, които обичайно се заемат светкавично.

„Всяка година получавах толкова резюмета, че не успявах да ги прегледам, а сега нямам нито едно“, обобщава той.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
5
 
1
преди 1 месец
Коронобесието като удар пропуснахте, гответе се гърци за зеленобесието след март 2025-та. Слънце и ветър имате, ай, бърдже, бърдже...!

Още от Европа
Ще имат ли успех новите мерки срещу прането на пари на ЕС?