Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Изборите в Италия хвърлят сянка върху надеждите за реформа на еврозоната

През последната година активно се обсъжда дали еврозоната трябва да даде приоритет на „намаляването на риска“ или на „споделянето на риска“

Изборите в Италия хвърлят сянка върху надеждите за реформа на еврозоната

Снимка: Архив Ройтерс

Ключовият въпрос, който европейските политици обсъждат през последната година, е дали реформите за укрепване на еврозоната трябва да се случат преди или след криза в Италия, пише Wall Street Journal.

Той беше прикрит зад един по-технически език: дали еврозоната трябва да даде приоритет на „намаляването на риска“ или на „споделянето на риска“. Но всички знаят какво значи това.

Миналата седмица италианците отговориха на въпроса сами. Гласувайки да напълнят повече от половината парламент с представители на антисистемни, евроскептични партии, те почти сигурно разбиха всяка реалистична възможност лидерите на еврозоната да договорят на срещата си през юни широкомащабни промени в начина, по който се управлява еврозоната. Те включват предложения за създаването на общ бюджет, контролиран от финансов министър на еврозоната, и на обща схема за гарантиране на депозитите за цялата банкова система на еврозоната.

Конкретните идеи като цяло изглеждат мъртви в зародиш. А това е истински удар най-вече за Европейската комисия и френския президент Еманюел Макрон, който инвестира значителен политически капитал в тези планове.

Засега никак не е сигурно, че италианска криза ще има. Много инвеститори загубиха пари, залагайки на кризи в страната през последните години, а някои вероятно и миналата седмица, когато спредът между италианските и германските държавни ценни книжа се стесни. Възможно е обаче въпреки несигурността след изборите да се появи ново правителство, което да не накърни обещаващото възстановяване.

Още по темата

Движение „Пет звезди“, което застана начело с 32% от вота, не е конвенционалната популистка партия и как ще действат новоизбраните ѝ депутати не е ясно. „Лига“, която спечели 18% от гласовете, е популистка партия, но е в коалиция със системните дясноцентристи. „Демократическата партия“ претърпя тежка загуба, но държи баланса на силата и ще остане на власт до ново правителство. „Италия е стабилна в своята нестабилност“, казва един високопоставен местен политик.

Въпреки това вероятността за италианска криза е по-висока след изборите, най-малкото защото те потвърдиха, че италианците продължават да не идентифицират източника на проблеми в страната.

Като цяло предизборната кампания обвини за слабото икономическо представяне на Италия лошо управляваната фискална общоприетост в ЕС, която изискваше строги икономии в отговор на глобалната финансова криза, лишавайки икономиката от местното търсене. По този начин италианците не само се освободиха от отговорността за собственото си нещастие, но и пренебрегнаха уроците от силните възстановявания на други места в еврозоната – Ирландия и Испания например.

Последните италиански правителства отбелязаха известен успех в реформата на трудовия пазар, пенсионната система и банковия сектор, с което улесниха ресурсите да се насочат към производителни сектори. Въпреки това по време на изборите липсваше дебат за това как да се преодолеят двете най-големите предизвикателства, сочени от инвеститорите и бизнес лидерите: слабо представящата се съдебна система и неефективната публична администрация. Вместо това партиите се опитаха да се "надцакат" с безразсъдни обещания за фискални промени и премахване на наложени реформи.

На този фон малка бе вероятността еврозоната да договори реформи, без значение какъв бе резултатът от изборите в Италия.

За много северноевропейски правителства Брюксел и Париж са виновни за подобни погрешни диагнози за това, което се обърка в зоната с единна валута. Финансовите министри от шест северни страни, както и Холандия и Ирландия, представиха анализа си това какво може и трябва да се направи в доклад, публикуван миналата седмица, който подчертава нуждата правителствата да създават свои местни фискални буфери и да подобряват икономическото си представяне чрез по-дълбоки структурни реформи.

Има още една причина, поради която правителствата не се чувстват комфортно с програмата на Брюксел и Париж. Те се опасяват от това, което може да се поиска от тях в стремежа към голяма сделка.

Ирландия и Прибалтийските страни се опасяват от тях да не бъде поискано да жертват данъчните си режими с по-ниски корпоративни ставки, които са основна част от икономическите им модели. Германия и Холандия – големи донори в бюджета на ЕС, се страхуват от създаването на система за постоянни фискални трансфери на ЕС.

По ирония на съдбата една от най-големите пречки пред споразумение е Италия, която ще се противопостави на всяка голяма сделка, която въвежда ограничения върху експозицията на банките към държавни облигации или прави бъдещите спасителни заеми зависими от преструктуриране на дълга.

Италия с право се страхува. Ако наистина се окаже в криза, дългът ѝ – по-голямата част от който се държи от местни инвеститори – вероятно ще трябва да бъде преструктуриран. А това може би вече се е превърнало в предпоставка за мащабна реформа на еврозоната.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Европа
Ако изборите бяха днес, крайната десница в Германия става втора политическа сила