Управлението на гръцките спасителни заеми от ЕС е било само частично успешно

Управлението на трите спасителни програми на Гърция от Европейския съюз по време на финансовата криза в еврозоната включва известни слабости и е само отчасти успешно, заявиха европейските одитори в четвъртък.

Европейските и международните кредитори насочиха финансова помощ за 350 млрд. евро към Гърция от 2010 г. насам, за да не позволят страната да изпадне в несъстоятелност и да ограничат разпространението на кризата към останалата част от еврозоната, припомня Ройтерс.

За да получи средствата, Атина трябваше да предприеме всестранни структурни реформи и непопулярни мерки за икономии.

Програмите са „насърчили реформите и са избегнали несъстоятелност за Гърция, но способността на страната да се самофинансира на финансовите пазари остава предизвикателство“, заяви Европейската сметна палата (ECA) в доклад за гръцките спасителни заеми.

Палатата е отговорна за оценката на европейските финанси. Миналата година тя заяви, че управлението на спасителните заеми на Ирландия, Португалия, Унгария, Латвия и Румъния от ЕК е било „като цяло слабо“.

Третата спасителна програма на Гърция все още продължава, докато Атина прилага договорените реформи. Програмата за 86 млрд. долара приключва през август, а дотогава се очаква Гърция изцяло да си върне достъпа до финансиране от пазарите.

Докладът на ЕСА, който се фокусира върху работата на Европейската комисия, казва, че програмите „са помогнали на Гърция да се възстанови само до ограничена степен“.

Европейската централна банка (ЕЦБ), която заедно със страните членки на еврозоната и Международния валутен фонд спомогна за програмите, не е била оценявана, тъй като е отказала да предостави данни, поставяйки под въпрос мандата на одиторите да искат такива, коментира ЕСА.

Одиторите откриват „слабости“ в дизайна на гръцките програми. „Някои ключови мерки не са били достатъчно добре оправдани“, се казва в доклада. ЕСА подчертава, че голяма част от 45-те млрд. евро, инжектирани в банковата система, може никога да не бъдат възстановени.

„При други [мерки] Комисията не е взела предвид подробно капацитета на Гърция за изпълнение в процеса на създаване [на програмите] и така не е адаптирала обхвата и сроковете съобразно с това“, допълва агенцията.

В писмен отговор, включен в доклада на ЕСА, Комисията казва, че „дизайнът и прилагането на съществено важни реформи са се случили в по-широкия контекст на преобладаващо трудна икономическа ситуация, както и в изключителна нестабилност на финансовите пазари“.

Гръцките спасителни заеми бяха осъществени по време на най-лошата финансова и икономическа криза от Втората световна война насам.

Комисията подчертава още, че приложението на програмите е било усложнено от политическата криза, ударила Гърция по време на спасителните заеми, предизвиквайки разпадането на правителства.

Комисията заключава, че въпреки сложните обстоятелства ключовите цели на програмите са били постигнати, предотвратявайки изпадане в несъстоятелност на Гърция и гарантирайки финансовата стабилност в еврозоната.