Тя посочи, че и изискването на влезлите в сила от началото на 2022 година промени, засяга публични компании с повече от 500 служители в ЕС и ги кара да изчисляват и докладват индикатори, свързани с дейности с въздействие върху климата и климатичните промени.
"От 2013-2014 година се говори за въвеждането на нефинансовата информация като част от доклада на дейността на дружества в обществен интерес, както и на публично листваните компании с над 500 служители. В България този брой до миналата година беше 67 компании, които са пряко засегнати с тази регламентация“, съобщи д-р Стефанова.
Тя посочи, че получаването на тази информация може да помогне за управлението на екологичното въздействие, включително насочването на тези компании към инвестиции в зелена и кръгова икономика, които са основни компоненти на европейския зелен пакт.
По думите ѝ, такива инвеститори вече има и преди приемането на европейския зелен пакт, които са се позиционирали в търсене на инвестиции с по-социален портфейл – в образование, в социална сфера, в достъпни жилища, в кръгова икономика. Според д-р Стефанова досега от тези цели са се интересували „една бутикова част“ от инвеститорите, но тя очаква, че все по-голяма част от тях, особено младите, ще търсят много по-зелени и по-социални вложения.
„Ако много компании не се окажат достатъчно "зелени" според европейските правила, могат да останат без финансиране в бъдеще“, предупреди председателят на Българска асоциация на КСО специалистите. Д-р Стефанова припомни, че за това се говори доста отдавна и 2018 и 2019 година бяха посветени на предварителна оценка, особено при малките и средни компании, по зададени параметри от Европейската комисия.
Експертът поясни, че в пакета за устойчиви финанси има т.нар. преходни финанси, насочени към процеси, продукти, технологии, които компаниите имат възможност да внедряват в своите производства или оперативни процеси, така че да "озеленят" или да направят своите дейности част от кръговата икономика.
Д-р Стефанова направи сравнение с големите компании, които въпреки че са устойчиви на пазара „очевидно не са зелени и не са изцяло в кръговата икономика“. "Тяхната задача ще е да оценят стъпка по стъпка своя процес на създаване на икономическа стойност, да направят анализ на конкретните теми, свързани с транспорт, с управление на сградите, за да се ползват с такъв тип транзитно финансиране", коментира възможността за преминаване към зелени проекти експертът.
Марина Стефанова е на мнение, че по-малките и стартъп компаниите, които започват с изцяло зелено и чисто производство, с нов бизнес модел, може да подпомагат големия, установен бизнес, като го направят по-кръгов и по-зелен. Тя отбеляза, че за това има както икономически възможности, така и интерес от инвеститорите.
Въпреки липсата на окончателен вариант на правилата на т.нар. зелена таксономия, д-р Стефанова подчерта, че правилата не са нови за бизнеса и много компании вече подготвят годишните си отчети със специално внимание върху това какво е въздействието от дейността им върху климата, както и как климатичните промени влияят на фирмата.
Ще стане ли задължителна информацията за зелена дейност на фирмите и кой ще следи дали се изпълнява Парижкото споразумение при постигането на глобалните цели в зелената икономика?
Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.


Кристиано Роналдо с исторически постижения при разгром над Узбекистан
Русия обяви готовност за нови преговори с Украйна
Египетски самолет кацна аварийно в Горна Оряховица
Лекари спасиха бременна след тежка катастрофа
Жалбата за "Парад на гордостта" във Варна остана без разглеждане
MSCI повиши статуса на България до граничен пазар
Кризата за бензин в Русия се разширява след атаките срещу рафинерии
Еврото е най-слабо от година след намеци за различните посоки на ЕЦБ и Фед
Производителите на чипове повeдoха спада на Уолстрийт след разпродажбите в Азия
Л. Йорданова: Ролята на училището е много по-широка от академичните знания
Стар VW Golf стана звезда, след като беше пратен за скрап
Hummer отиде на дъното при пускане на лодка на вода
Nissan спира работа по електрическия Qashqai
BMW 3-Series 2018 срещу Audi A4 2018: Кое е по-надеждно
Китайци направиха най-черната автомобилна боя
Доналд Тръмп ще връчи титлата на световния шампион
Москва не се отказва: Кремъл иска Беларус да се включи в бойните действия
Правителството ще обсъжда по-висок размер на социалната пенсия за старост
Еньовден е: Денят на Св. Йоан Кръстител
преди 4 години Дееебббила от коментар 1 стиска акцийки от добивни компании на обща стойност 2 излизания на ресторант, но затова лае толкова. Все едно ще промени фактите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години работата отива към глобална екологична катастрофа, но сме управлявани от малллоумници на хранилка от големите корпорации... дебииила от първия коментар е пример за полезен ***! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За 2021 г от глад са умрели над 30 млн души, а от температура (висока или ниска) над 5 млн души. Но трябва да се интересуваш малко повече от света, а не само от това какво са казали американците или руснаците... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години " Тази криза е по-дълга, малко по-невидима от пандемичната, но е по-разрушителна, провокирана от "измененията на климата". " - така - с добавените от мен вътрешни кавички, вече се доближаваме до действителността. Лъжата за "глобалното затопляне причинено от хората" ще причини (и ВЕЧЕ причинява) много по-страшна криза от пандемическата !!! Резултатът е предизвестен - енергиен срив, последван от икономически, последван от социален. Стотици милиони ще платят със срив на жизнения стандарт, милиарди - с глад и недоимък. Дано доживея да видя не как хора *** от студ и глад, а как розаво-зелените талибани се люлят по стълбовете и дърветата !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар