7% от болните от COVID имат нужда от антибиотик, но 75% са взeмали такъв

Едва 7% от болните от COVID-19 имат нужда от антибиотик, но 75% от заразените са имали в терапията си поне един антибиотик. Това каза Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести.

Проучване сред 27-те държави в ЕС показва, че в последните две години употребата на антибиотици е спаднала в тях средно с 18%. България е единствената сред тези държави със свръхупотреба на антибиотици. Само в България се отчита с до 30% повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ.

„COVID-19 не се лекува с антибиотици, защото тежкоболните страдат от вирусна пневмония, а не от бактериална“, подчерта Иванов.

В приема на азитромицин се наблюдава над 100% ръст, посочи Иванов. В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други.

"Ще се опитаме да мотивираме правителството да приеме Национална програма за антимикробна резистентност", заяви Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България, цитиран от БТА.

Коронавирусната пандемия предизвика през 2020 г. свръхупотреба на антибиотици, което увеличи неимоверно резистентността на бактериите към антибиотично лечение. Това на практика води до невъзможност да се лекуват с антибиотици дори банални инфекции, категорични са специалистите. Последствията от прекомерната употреба на антибиотици вече са фатални, допълни Околийски. 

„Антибиотиците не може да се ползват за профилактика на COVID-19. Единственото средство, което предпазва от заразяване и от тежко боледуване са ваксините. Антимикробната резистентност е една от десетте големи заплахи за човечеството", подчерта Михаил Околийски.

За лечение на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ обикновено няма нужда от антибиотик, каза още Иванов. Ако вирусната инфекция премине в бактериална, то тогава пациентът ще има нужда от антибиотик и вероятно от болнично лечение, добави още Иванов. С тест за С-реактивния протеин (CRP) може да се установи дали инфекцията е вирусна, или бактериална, посочи още той. По думите му, ако резултатът показва стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.

Днес беше даден старт на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19 (18 - 24 ноември 2021 г.). Организатор на събитията в информационната кампания е СЗО в България. Сградата на НДК ще бъде осветена в синьо довечера, за да алармира символично за огромната заплаха от антимикробна резистентност, но и за да напомни, че надежда има.