IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Чува ли се гласът на младите изследователи в България?

Младите учени трябва да бъдат смели и отворени за комуникация с бизнеса, съветва Вадим Рошманов, председател на Асоциацията на младите учени

22:22 | 26.05.22 г.
<p>
	<em font-size:="" pt="" style="color: rgb(102, 102, 102); font-family: ">Снимка:&nbsp;Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

В България има много млади изследователи с иновативни идеи, но е изключително важно да има комуникация с бизнеса, за да могат идеите им да се приложат на практика. Това мнение изрази в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria Вадим Рошманов, председател на Асоциацията на младите учени, един от създателите на информационната кампания „Гласът на младите изследователи“.

Той подчерта, че транферът на иновации в проекти е важно за опита на младите учени, за техните възнаграждения, както и за комерсиализиране на иновациите в бизнеса.

„Едно от най-големите предизвикателство е трансферът на иновации – как теоретичните идеи на учените да се реализират, как бизнесът да повярва в тях. Това е изключително важно. Знаете, че понякога това отнема 5-6 години. Това е загубено време както за бизнеса, така и за младия изследовател. Тук се получава една пропаст и страх между младите учени как да подходят и да реализират идеите си, получава се разрив с бизнеса“, посочи Рошманов.

Според него бизнесът е отворен към младите изследователи и ги подкрепя, но „те трябва да са смели, да съберат екип и да отстояват своите идеи“.

По думите му, в западни страни винаги една теория или научно-изследователски проект работи в синхрон с бизнеса още в самото начало. “Тук много често младите изследователи работят върху статиите без подкрепа от бизнеса, защото гонят допълнителните добавени точки от самите статии, но те трябва да търсят връзката и с бизнеса“, коментира председателят на Асоциацията на младите учени.

Рошманов спомена редица положителни примери и успехи от научно-изследователската дейност на младите учени в България.

„Имаме в работната програма включена рубрика „Посланици на добрия пример“. Имаме човек в Пловдив, който е създал фирма за еко и био-разградими опаковки. Млад учен се включи със своя идея за принтиране на 100% анатомични черепи на 3D принтер и много студенти и учени  в страната се обучават по тези черепи. В Русе представиха прототип на земеделски автономен робот, който е проектиран за торене на земеделски култури. Има много успешни примери от цялата страна“, разказва Рошманов.

След поредицата срещи с млади учени в страната, асоциацията е създала база данни с научни кадри във всеки град.

„Ние поехме ангажимент да създадем един форум, за да могат тези млади хора да бъдат включени в тази платформа и да могат да обменят идеи, да се срещнат със стартъпи и да водят дискусии“, каза той.

Рошманов е убеден, че учените трябва да бъдат отворени към комуникация. „Ние забелязахме, че още през 2019 г. този научно изследователски потенциал е разпокъсан, не се комуникира. Хората от институтите не се познават ако не се срещнат на форум. Пандемията също повлия на разпокъсаната комуникация. Нашата цел е да провокираме тази комуникация, защото това ще доведе до повече иновации“, убеден е той.

Кои платформи подкрепят научно-изследователските проекти? Какви са добрите примери при реализацията на 3D проекти? На какво ниво е комуникацията наука – държава – бизнес? С какво гражданският сектор може да допринесе за сближаване на вижданията? Кога ще има работеща платформа за дигитално сътрудничество между изследователите, на която ще се обсъждат промени в законите?  

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:43 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още