Г. Ангелов: Влизането в еврозоната може да ни предпази при следваща криза

Следващата икономическа криза може да е скоро, да е след пет или десет години, но трябва да сме готови за нея, като влезем в еврозоната. Това каза Георги Ангелов, главен икономист в "Отворено общество", на дискусия на тема "Предприемачество и икономически растеж", организирана от Българския икономически форум, предаде БТА.

В предишната криза финансовите пазари ни приемаха като периферия, кредитирането и инвестициите спряха, а лихвите се вдигнаха "до небесата". В еврозоната лихвите по време на кризата паднаха, а тук се вдигнаха, каза Георги Ангелов.

За да не сме периферия, трябва да влезем във валутния съюз. Който е извън ядрото, много рязко го наказват, както стана с Румъния и Унгария, посочи Георги Ангелов. В ядрото кризата продължи една година, а в периферията - пет години, допълни той.

България се намира в добре балансирана финансова ситуация. Преди кризата в страната имаше 60% ръст на кредитите, а сега има баланс на бюджета и на текущата сметка - тоест износът на стоки и услуги е по-голям от вноса. Въпросът е как да запазим тази ситуация за десет години, посочи още Георги Ангелов. 

Друг проблем за българската икономика е липсата на работна ръка. Работодателите дори да се съгласят да плащат по-високи заплати, просто физически няма откъде да намерят достатъчно хора. Нужни са инвестиции в по-висока производителност на труда, ако искаш да удвоиш производството, посочи той. 

Има страни в Европа, в които строителството расте и сега с 30% годишно, но то не носи дългосрочен ръст на икономиката. Това е еднократен ръст, който ще доведе до лоши кредити в банките. Инвестициите са добри само в умерени размери и трябва да носят ползи и растеж поне 20 - 30 години, посочи той.

Аз се притеснявам от ситуация, в която банките с лека ръка дават кредити, каза Ангелов. Няма смисъл от инвестиции, създаващи 100 хиляди работни места в строителството за една - две години, а сред това с тези хора да се занимава социалната система. Трябва ни нов автомобилен завод, а не хиляди нови жилищни сгради, каза още икономистът.

Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара посочи, че в страната има добър икономически ръст, макар и с леко забавяне през последните години. Публичните разходи у нас са с ниска ефективност и отстъпват близо два пъти спрямо водещите страни в ЕС, каза Колев. Основен проблем пред нашата икономика е липсата на публични частни партньорства, посочи той. По думите му в България няма нито един значим инфраструктурен проект, който се прави през публично-частно партньорство. Само 8% от регистрите са свързани електронно и това бави работата на бизнеса, каза още Колев. Той предложи да се смени моделът на финансиране в образованието. Моделът, с който парите следват студента, не стимулира хората и училищата, твърди той.

Виктор Йоцов от Икономически институт на БАН посочи, че повече от 20 години всички показатели в макроикономиката в България са били добри, но остава усещането за неудволетвореност сред хората. Проблемът е, че сме на първо място по неравенство в ЕС, каза Йоцов. Неравенството обаче ограничава и растежа на икономиката, заяви той. С този ръст ще ни трябват 17 години да стигнем 75% от средното ниво на ЕС, каза Йоцов.

Междувременно от правителствената информационна служба съобщиха, че министър-председателят Бойко Борисов е провел работна закуска с посланиците на държавите от Европейския съюз, организирана от посолството на Австрия в България като ротационен председател на Съвета на ЕС, като на срещата са били обсъдени актуални въпроси от европейския дневен ред. Сред тях са били енергетиката, икономиката, международната политика, сигурността на ЕС, както и стъпките за присъединяване на България към чакалнята на еврозоната. Детайли от разговорите на този етап не се съобщават.