Към средата на годината българските фирми, свързани с германската икономика, са по-оптимистични за бизнеса си спрямо март. Това става ясно от блицанкета за състоянието на фирмите членове на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България за влиянието на коронавируса върху българската икономика.
Проучването е проведено от 18 – 20 юни 2020 г. сред 60 фирми членове на ГБИТК.
В по-голямата си част това са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия, както и инвеститори от Германия. Анализът описва състоянието и нагласата на фирмите в извънредната ситуация, в която се намира страната, като сравнява техните очаквания и моментно състояние с началото на извънредното положение.
В допитването влизат компании от различни браншове: „Услуги, финанси и консултиране“ (15%), „Транспорт и логистика“ (8%), „ИТ и софтуер“ (15%), „Машиностроене“ (8%), „Търговия на едро и дребно“ (15%), „Производство на електорника“ и „Аутомотив“ (11%), „Mедицинска апаратура и фармацевтични услуги“ (10%), „Текстилна индустрия“ (6%), „Производство и преработка на метали“ (3%) и други (5%).
В сравнение с анкетата през март, където по-голямата част от запитаните (30,77%) очакват значителен спад на своите продажби/приходи през 2020 г. в резултат на коронавируса, то в актуалната ситуация числата леко се изменят.
Значителен спад от повече от 30% очакват едва 21,28%. Други 21,28% от анкетираните заявяват, че все още не могат да преценят ситуацията и съответно последиците, които ги очакват. 16,92% от анкетираните фирми oчакват спад повече от 19,15%, а 12,77% спад повече от 50%. Оставащите 21,28% предвиждат лек спад до 10%. Едва 4,26% от запитаните не очакват спад след края на извънредното положение, което в сравнение е 1% повече от началото на извънредното положение.
Що се отнася до мерките, които всяка фирма трябва да предприеме по време на кризата, 16,09% заявяват, че техните служители ще бъдат пуснати в неплатен или платен отпуск. Това са с 12% повече от резултатите през пролетта. 15,49% от участниците в анкетата ще съкратят част от своя персонал, а други 19,72% намаляват своя производствен капацитет, за да спестят от допълнителните разходи. Едва 12,69% от фирмите са готови да предоставят възможност за работа на половин работен ден, а останалите 35,21% (други) се спират на мерки като дистанционна работа, пренасочване на дейността или вътрешно преразпределение на работната им ръка. В този случай е налично двойно увеличение на отговорите.
На въпроса „Оказва ли влияние коронавирусът върху Вашия бизнес в България“, 87,23% от анкетираните отговарят с „Да“ и 12,77% с „Не“. Тук може да се проследи тенденцията, че в сравнение с анкетата от март, фирмите, незасегнати от кризата, са се увеличили с около 5%. Този резултат се отразява и на начините, по които вирусът засяга предприемачеството23,31% усещат несигурност относно бъдещия бизнес и/или инвестиции. Голяма част от участниците претърпяват загуби, поради анулирането на бизнес инициативи, делови срещи, панаири и събития (19,55%). Недостигът на ликвидност (9.02%), спадът на търсенето на собствените продукти (17,29%), отсъствието на служители поради болест (3,76%), промяната на веригите за доставки (4,51%), както и ограничаването на пътуванията (15,79%) притесняват и пречат на нормалното развитие на бизнеса.
Други последици, които очакват фирмите, са затваряне на предприятия и прекратяване или пренасочване на дейността им (5,26%), което се препокрива с отговорите на участниците през март месец. Фирмите се грижат за своите служители и работници в така създалата се ситуация. Повечето участници (22,98%) изпращат своите служители вкъщи на надомна работа и въвеждат т.н. „хоум офис“. Останалите фирми ограничават командировките (19,25%), осигуряват предпазни медицински и хигиенни материали (24,84%), отменят участията си в публични мероприятия (20,50%), създават вътрешни комуникационни мрежи (11,18%) или предприемат различни мерки, в съответствие с тяхната фирмена култура (1,24%).
За бизнес средата в България остават някои неизяснени въпроси.
Само 6,86% от анкетираните желаят да получат повече и формация относно възстановяването на заплатите съгласно Закона за здравето. Това са с 11% по-малко в сравнение с пролетта. Други 23,53% искат да получат повече информация за мерките по време на форсмажорни обстоятелства и компенсациите на служители с намалено работно време. Фирмите желаят да получат съвети относно предоставяне на конкретна подкрепа (19,61%), както и как да се справят с вече заразени хора в тяхното предприятие (9,80%). Остават неизяснени и условията за анулиране на участията в бизнес инициативи и събития (9,80%).
Бизнесът настоява за повече прозрачност относно разпределянето на финансовите ресурси от ЕС, предлагането на дългосрочна подкрепа на бизнеса и конкретното уточняване на браншовете, при които се прилага мярката за поемане на 60% от заплатите за сметка на държавата – 14,65%, което е растеж от 12% в сравнение с анкетата през март.
Мерките, които държавата трябва да предприеме, според участвалите в анкетата са: намаляване на бюрокрацията и опростяване на процесите (25,29%), създаване на план за икономическо възстановяване (11,49%), предоставяне на финансови помощни средства (18,39%), както и на данъчни облекчения (10,34%), повече конкретизация за мерките в сферата на бизнеса (21,84%), държавна помощ за експортно застраховане (3,45%), отваряне на зелени коридори за износ и внос, намаляване на ДДС и на цените на горивата и прилагане на повече мерки за МСП (9,20%). В сравнение с анкетата от март става ясно, че компаниите все още са зависими от помощта на държавата, ниското ниво на бюрокрация и материалната помощ.


Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари