И през 2018 г. държавата ще действа на пазара на труда най-вече чрез субсидирана заетост, пише в анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Националният план за действие по заетостта за 2018 г. предвижда временна заетост за 18 хил. души и обучение на 11 хиляди – всичко за 73 млн. лева.
Спрямо миналата година общата сума е същата, пише анализаторът. Структурата на разходите също е подобна - 77% (56 млн. лв.) от парите ще бъдат похарчени за програми за директно създаване на заетост, 5% (4 млн. лв.) за обучителни програми, а останалите – за комбинирани.
Интересно е, че трите най-големи програми, въпреки че са замислени да осигуряват и обучения (ясно видимо от от имената на двете от тях), ще създават само субсидирана заетост и през 2018 година.
Това са „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания” (9 млн. лв.), „Регионални програми за заетост” (8 млн. лв.) и „Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица” (7 млн. лв.), които ще създадат временна заетост на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират точно 0 души.
Най-много средства за обучения пък са по линия на програмите със социалните партньори (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лв. за обучение на близо 8 хил. души и заетост на 3 хиляди.
Проблемът е, че макар пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да отбеляза рекорд през 2017 г., държавата продължава да субсидира заетост, която не само се е доказала като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, но и обхваща много малка част от безработните.
Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен анализ на програмите, че те не водят до дългосрочна реализация на пазара на труда, а само временно създават заетост, която не води до повишаване на конкурентоспособността на участващите и след края на програмите те отново са безработни... до следващата програма.
Достатъчно е и да се погледне картината в ЕС - 75% от средствата за активна политика на пазара на труда в България са за директно създаване на заетост (субсидирана заетост), а в ЕС този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За обучения в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в ЕС.
Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от населението на възраст 25-64 г. участва в този процес при 10,8% в ЕС за 2016 година, а липсата кадри е все по-осезаема. Недостигът на подходяща работна ръка в индустрията в България е над двойно по-висок от този в ЕС и достига нов рекорд през четвъртото тримесечие на 2017 г. – 38,6% от предприятията не могат да намерят кадри при средно 17% за ЕС.
Всичко това показва, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват добрите световни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана заетост, харчене и отчитане на много пари и създаване на зависимости на най-уязвимите групи без шансовете им за реализация в реалния сектор да се повишават.


От парламента към Мондиала: За кого ще стискат палци българските депутати?
Как пограничните села посрещат мигрантския поток?
Изкуствен интелект създаде първата по рода си ваксина срещу бъдещи пандемии
Азат, който пази варненския плаж от 1969 година
Доклад на ООН: Изкуственият интелект скоро може да използва повече вода, отколкото консумира човечеството
У нас 35% от имотните обяви са фалшиви, дигитализацията може да изчисти пазара
Смъртоносен паразит се завръща и засяга говедовъдите в Тексас
Загубата на биоразнообразие заплашва кредитните рейтинги на държавите
Защо възходът на индийската Gen Z „Партия на хлебарките“ тревожи Моди
Милър: Израел няма думата за края на войната, част 1
Британци възродиха култовия Ford Escort XR3i
Каква трябва да бъде температурата в колата през лятото
Девет популярни автомобила продавани на загуба
За какво служи ремъкът със сърце, висящ на колата?
Новите батерии на CATL правят революция с пробег до 1600 км
11 нужди, за които никоя съпруга не бива да моли мъжа си
Пробив за НАСА: самолет премина звуковата бариера
Едни от най-модерните руски изтребители са на път към нов притежател
Гърция измества България като ключов играч на газовия пазар
Писмо от Зеленски до Путин: това не е просто текст, а психологическо оръжие