Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Работодателите поискаха разграничение между степен на увреждане и намалена работоспособност

Предложените от управляващите проблеми няма да решат натрупаните проблеми, смятат от работодателските организации

Работодателите поискаха разграничение между степен на увреждане и намалена работоспособност

Протест на хора с увреждания. Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Препоръки за реформа на ТЕЛК изпрати до управляващите Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) от името на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Предложенията до управляващите са направени по повод проектите за промени в Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) и в Правилника за работа на органите на медицинската експертиза.

Работодателите смятат, че предложените промени няма да решат натрупаните през годините проблеми.

В писмото до вицепремиера Валери Симеонов, социалния министър Бисер Петков и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев се казва, че са налице отклонения от основни принципи, залегнали в законодателството и добрите практики на европейските страни.

По оценката за вида и степента на увреждане работодателите предлагат: 

Още по темата

1. Ясно да се разграничи експертната оценка за вид и степен на увреждане от оценката за работоспособност (функционалност). Според бизнеса е груба грешка оценката за увреждането да се отъждествява с оценката на трайно намалената работоспособност.

2. Да се персонализира отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всеки етап от процеса. Отправена е препоръка оценката да се прави от специалист за всеки вид увреждане и да се удостоверява от него.

3. Да се въведе принципът за оценка на функционалните увреждания само за такива, които са извън типичните за възрастта промени.

4. Оценката на функционалността да се прави въз основа на медицинска документация, проследена в динамика – например 3 години назад (която да се изисква от лицето или от посочения от него лекуващ лекар), а не по последна епикриза или консултации от специалисти месец преди явяване за експертиза.

При разминаване в данните да се изискват изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата.

5. Да се въведе класификацията на Световната здравна организация (СЗО) International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF) като международно утвърден модел за оценка на функционалните увреждания.

6. Лекарят, извършил оценката, да определя и нуждата от помощни средства, подкрепи и съответните знаци според увреждането (знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н.), които да са в основата за последващата оценка за социална подкрепа и функционална пригодност за заетост.

По експертизата на работоспособността (функционалността) от Асоциацията предлагат:

1. Да се преустанови отъждествяването между процент за вид и степен на увреждане с процент трайно намалена работоспособност. Оценката на степента на увреждане – например, парализа на долни крайници в следствие операция по повод тумор на гръбначен стълб, е 100%. Тази оценка и степен не следва да се отъждествява със 100% трайно намалена работоспособност, настояват бизнес организациите.

Лицето може да работи в администрация като експерт и да бъде 100% работоспособен за конкретното работно място. Работоспособността е зависима освен от общото функционално състояние, така и от придобитото образование, знания, умения и квалификация. Работодателите настояват да се променят прилаганите до този момент подход и терминология, като „работоспособност“ се замени с „функционалност“.

2. Да се въведе принципът за позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/длъжност; за основната професия или за общия трудов пазар.

3. Експертизата следва да съдържа точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация.

Предвижда се НЕЛК да се произнася само по документи към датата на представянето им в ТЕЛК от освидетелстваното лице, което по никакъв начин не споделяме, казват работодателите.

Те не споделят и намаляването на изискванията за обучение на членовете на ТЕЛК.

Според АОБР Наредбата и Правилникът запазват всички основни досегашни недъзи. Писмото е подписано от председател на АОБР за 2018 г. Радосвет Радев.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Преглед на печата за 19 декември