Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Е-здравеопазването – ключът към рационална лекарствена политика

Трябва да се работи активно върху корекция на правилата за ценообразуване и реимбурсиране на генеричните медикаменти у нас, смята Николай Хаджидончев

Е-здравеопазването – ключът към рационална лекарствена политика

Снимка: Pixabay

Липсата на електронно здравеопазване в България става все по-сериозна пречка за ефективното управление на публичния финансов ресурс, за преодоляването на растящия дисбаланс с доплащането от страна на пациента, спъва и достъпа до качествени евтини терапии.

Провеждането на здравни политики като демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), прогенеричната лекарствена политика, промяната в реимбурсната политика и електронизацията в здравната система трябва да вървят ръка за ръка, да се развиват и надграждат, за да се подобрят резултатите в здравната система – и като ефективно разходване на обществените средства зо здрови, и като подобряване на достъпа до здравеопазване. По тези теми разговаряме с Николай Хаджидончев, директор на „Актавис", компания на „Тева“ и председател на Българската генерична фармацевтична асоциация (БгФармА).

- Г-н Хаджидончев, липсата на електронно здравеопазване в България става все по-сериозна пречка за ефективното управление на обществените пари за здраве, спъва и достъпа до качествено евтино медикаментозно лечение. Какви са адекватните стъпки за рационална лекарствена политика?

- Електронната платформа е основата на всяка лекарствена политика. Когато имаме електронна информационна платформа, която следи всички събития около лечението на пациента, и това е прозрачно и видимо, тогава няма да има съмнения за правилното и адекватното разходване на ресурса. Разбира се, както прогенеричната политика, така и електронното здравеопазване не е панацея за проблемите в сектора, но ще допринесе за по-дългосрочни и адекватни решения.

За да имаме дългосрочна здравна стратегия, изходната база е електронната платформа. След това трябва да се надгражда – чрез въвеждането на прогенерични мерки.

Още по темата

След като имаме изградена електронна система, на базата на по-добро менажиране на бюджета, ще може поетапно да се мисли за увеличаване на реимбурсацията за лекарства за социално значими заболявания. На базата на електронната информационна платформа ще може вече да се говори и за премахване монопола на Здравната каса, давайки възможност на частните здравни дружества да се включат. 

- Генеричната фармацевтична индустрия е структуроопределящ отрасъл в България, има важна социална роля, разширявайки достъпа до медикаменти, пести и публичен ресурс в бюджета на здравния фонд. От години се говори, че бюджетът за здраве не се управлява ефективно. Кои са другите стъпки, които могат да овладеят публичните пари за здраве?

- Рационалната лекарствена политика включва като елемент прогенериечната - все още доплащането за важни социално значими заболявания у нас е най-високото в ЕС. В крайна сметка системата не спестява от това, а се налага хоспитализация на пациента и често се увеличават разходите за лечение. Целта на генеричната индустрия е съвместно с иновативната да намери дългосрочна, последователна политика, която да улесни достъпа.

- Как разбирате прогенеричната политика?

Прогенеричната политика трябва да се разбира като увеличаване на достъпа до лекарства, особено при социално значимите заболявания, където пациентът доплаща голям процент в момента. Едва ли може да се коментира, че това би било по-голям разход за здравния фонд, като се има предвид колко пари пестят генеричните медикаменти на НЗОК.

- Къде е проблемът?

Проблемът е, че нито един лев от тези икономии не е инвестиран в увеличен достъп или в поетапно повишаване на реимбурсацията на генериците. А става въпрос за заболявания, от които страдат над 2 милиона българи, голяма част от които са в невъзможност да доплащат за терапията си.

- Какви са пречките за въвеждането в България на важни прогенерични мерки като генеричното предписване и генеричната замяна?

- Тук отново се връщаме на електронното здравеопазване. Мерки като генеричното предписване и генеричната замяна, които са популярни в ЕС, не биха могли да се приложат без необходимата електронна платформа - това е базата, която ще позволи тези мерки да действат по адекватен и контролиран начин. Именно електронното здравеопазване ще даде възможност нещата да се случват в правилна посока без опорочаване.

Анализите на фармацевтичния пазар в България показват, че е налице дисбаланс - по-голямата част от ръста на пазара идва от медикаментите под патент, в стойност генеричните лекарства представляват едва 38% от разходите за терапии?

- Иновациите не са възможни без адекватна генерична политика, защото икономията от генерични медикаменти финансира достъпа до иновативни терапии. Всички здравни политики трябва да са подчинени на това пациентът да е в центъра, така че да има възможност да намира бързо правилното терапевтично решение.

- Кое затруднява в момента достъпа до евтини терапии?

- Трудностите идват от няколко посоки. Сред тях са ценовият натиск заради рестриктивната система на ценообразуване, както и ниската реимбурсация на генеричните лекарства. В момента генеричните компании произвеждат и предлагат на пазара у нас нарастващ обем опаковки медикаменти, но реализират намаляващи приходи от продажби през НЗОК. Ето защо смятам за належащо да се работи активно върху корекция на правилата за ценообразуване и реимбурсиране на иновативните и генеричните медикаменти у нас. Корекциите ще възстановят баланса между иновативната и генеричната индустрия и ще бъдат реален пример за рационална лекарствена политика.

- Ще продължава ли изтеглянето на генерици от българския пазар?

- Заради ценовия натиск върху генеричните медикаменти златни, доказани стандарти в терапията на достъпни цени напускат българския пазар. Тяхното място веднага се заема от иновативни продукти, които са със значително по-високи цени. В резултат на това разходите на обществените фондове се увеличават, а тези, които най-много страдат от изтегляне на доказани генерични терапии, са пациентите. 

Още по темата

Защо не поставим в сътрудничество с управляващите политика, според която в рамките на пет или десет години поетапно да се повишава реимбурсацията на генеричните медикаменти например за социално значими заболявания. Длгосрочно това ще доведе до спестявания, които сега не се отчитат. Именно това е една от мерките, които трябва да бъдат заложени в дългосрочната стратегия за лекарствената политика, което означава качествено и достъпно здравеопазване.

- Каква е визията ви за дългосрочна стратегия за лекарствената политика в България?

- Предлагам да бъде създаден консултативен съвет по здравеопазване, който да изготви дългосрочна стратегия за развитието на здравната система. В него трябва да влязат представители на всички заинтересовани страни – Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, пациентските организации, съсловните организации на лекари и фармацевти, представители на водещите политически партии. Идеята е този надпартиен орган да бъде под ръководството на президента, по примера на Консултативния съвет за национална сигурност, или към омбудсмана, като защитник на интересите на гражданите. Целта на този консултативен съвет ще бъде да се изготви дългосрочна стратегия за развитието на здравеопазването, а политиците да се подпишат под документа, като по този начин се ангажират да следват изпълнението му в следващите поне 10-15 години.

Сегашният модел на здравеопазването генерира дискриминация - едни пациенти страдат за сметка на други или за сметка на системата. Затова обединяващата фигура трябва да бъде гарант за изпълнението на стратегията.

- Опитите за контрол на разходите на НЗОК не дават удовлетворителни резултати досега. Как гледате на предстоящия старт на електронния търг за болниците?

- Електронния търг за болниците е добра идея. В България проблемите са не генерирането на идеите, а изпълнението им и контролът. Тук пак се връщаме на електронната система, защото когато има липса на човешки фактор, който да спекулира с информацията, а говорим за факти и статистика, контролът няма да е проблем.

- Как виждате бъдещето на фармацевтичния пазар в България?

- Надявам се, че началото на всичко, за което говорихме, ще започне още тази година. И това ще даде резултати в следващите три до пет години.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

1
 
2
 
1
преди 2 седмици
Кретено-масоните ви разболяват умишлено с вредни храни, сега фармацевтичната индустрия в България и в Източна Европа ще се развива по плана Юнкер, да живее кретено-масонският капитализъм, велики души, доблестни мъже, те са мн умни и мн добре знаят как работи ДНК и човешкото съзнание, за съжаление те не знаят, че умът е чудесен инструмент, когато служи на сърцето, умни са, но са абсолютни боклуци като хора, осъзнайте се кои са ви чорбаджии и как се гаврят с вас. А грипните вируси се създават в лаборатории и се освобождават периодично, ама няма значение, важното е икономиката да е добре.

Още от Имената на бизнеса
Андрей Петров: Биопродуктите са сегмент с огромен потенциал за развитие