Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Над 60% от потребителите в България пазаруват онлайн поне веднъж седмично

32% от тях биха искали да плащат в държавни и общински институции със своята карта, твърди Артур Туремка, генерален мениджър на Mastercard за Балканите

Над 60% от потребителите в България пазаруват онлайн поне веднъж седмично

Артур Туремка е генерален мениджър на Mastercard за Балканите и отговаря за развитието на регионалния бизнес в седем изключително динамични пазара – България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна Гора и Сърбия. Той ръководи местните стратегии с акцент върху инициативи за финансово включване и внедряване на иновативни технологии, изграждането на стабилни отношения с клиенти и държавни институции.

Г-н Туремка, през 2017 г. станахме свидетели на редица иновационни решения в технологиите и областта на разплащанията, някои от които свързани с изкуствения интелект, например. Редица производители на смартфони навлизат в сектора на разплащанията, позволявайки на потребителите да плащат бързо и лесно за стоки и услуги. Коя, според Вас, е тази тенденция в сферата на плащанията, която ще промени най-осезаемо живота ни?

Без съмнение една от тенденциите, които значително улесняват нашето ежедневие, е внедряването на разплащателна функционалност във все повече свързани устройства. Благодарение на развитието на безконтактната технология пък, вече можем да плащаме на ПОС терминали бързо и удобно не само със смартфон, но и с редица преносими устройства като часовници, гривни, ключодържатели. Нашата мисия в Mastercard е да развиваме технологии, които улесняват пазаруването и правят ежедневието по-комфортно. В най-близко бъдеще процесът по разплащане ще става още по-удобен, благодарение на навлизането и широката употреба на дигиталните портфейли, изкуствения интелект и биометрията като метод за надеждна автентикация. 

Още по темата

Българските потребители също изпитват силно желание да използват иновации в разплащанията. Какви по-конкретно, според Вашата компания, са очакванията на българите и къде е най-силно търсенето на електронни услуги в публичния сектор? В кои сфери се очаква дигитализацията да навлиза все по-силно в следващите години в страната ни?

Българите проявяват все по-голям интерес към използването на иновации и все по-големи очаквания за внедряването на дигитални решения в редица обществени сектори като образованието, здравеопазването, обществения транспорт, администрацията. Според нашето проучване MasterIndex, проведено през тази година сред активните български картодържатели, 32% от тях (през 2016 г. са 23%) биха искали да плащат в държавни и общински институции със своята карта, но не навсякъде необходимата инфраструктура е налична. Увеличава се потребителския интерес към възможността за електронно разплащане в публичния транспорт, училища и университети, болници, а също и в кварталните магазини, ресторанти, клубове и кафенета. Логично е институциите да отговорят на тези нараснали очаквания. По-мащабното внедряване на удобни електронни разплащания в публичните сектори е възможно с активното сътрудничество между бизнеса и институциите.

Какви биха били конкретните ползи за потребителите, но и за властите, от навлизането на дигитализацията в образованието, здравеопазването, транспорта и другите публични сектори?

Имаме щастието да живеем в ера, в която дигиталните решения наистина могат да помагат на институциите и хората, като превръщат средата, в която живеем и работим, в по-ефективна, по-достъпна и по-комфортна. Процесът на дигитализация е свързан и с възможността потребителите да правят по-удобни електронни разплащания като спестяват време и усилия. Внедряването на нови технологии носи полза за цялото общество, тъй като използването им е доказано средство за намаляване на сивата икономика и за създаването на устойчив икономически ръст.

В сферата на образованието от години имаше опити за пускане, например, на електронни бележници. Наскоро обаче стана ясно, че в УНСС вече работи електронна студентска книжка, интегрирана със системите за управление на учебния процес. Разкажете повече за проекта и за това как подобни иновации ще улеснят образователния процес.

Съвместният ни проект с УНСС за електронна студентска карта представлява съвременна алтернатива на стандартната хартиена книжка. Това е решение, което следва тенденцията електронните устройства да съвместяват все повече функционалности. От една страна, пластиката дава възможност на студентите да достъпват информация, свързана с учебния процес, по всяко време и от различни удобни устройства, включително през смартфона си. Наред с това, тя има и идентификационна функция. Картата може да служи и като разплащателно устройство, благодарение на което студентите имат възможност да плащат с нея бързо, удобно и сигурно на ПОС терминали в търговски точки. Идеята е този дигитален проект да се развива и в бъдеще да замени изцяло административните дейности, които сега се извършват физически и с помощта на хартиени екземпляри. Това значително ще улесни студентите, преподавателите и персонала в образователните институции, ще им спести време и усилия. Проектът е отличен пример за финансовото и технологично включване на младите хора – те вече се убеждават в предимствата на дигитализацията и електронните разплащания, които помагат за изграждането на по-прозрачно и по-справедливо общество.

Какви иновации в разплащанията може да очакваме в кратко и средно срочен план на българския пазар? Какво е мястото на България на световната технологична карта?

Не трябва да имате съмнения, че България е сред водещите европейски пазари по отношение на внедряване на иновации и очаквания на потребителите за по-мащабна дигитализация на редица сектори. Проучването на Mastercard за влиянието на иновациите върху живота на хората Impact of Innovation Study 2017 показа, че над 60% от българите са убедени, че новите технологии има положително влияние върху обществото. 20% от българските потребители пък се определят като отворени към използването на иновации, а над 90% очакват броят на дигиталните услуги да нарасне в близко бъдеще. Друго проучване на Mastercard – MasterIndex 2017 отчeте ръст на безконтактните и онлайн плащанията на българските потребители през последните години, както и все по-засилен интерес към възможностите за мобилни плащания и дигитални разплащателни платформи. Не е случайно и че в Mastercard избрахме българския пазар за първия в Европа, където през тази година проведохме тестови период на разплащателни карти с биометрични данни. По време на фестивала Webit пък за пръв път на Балканите представихме платформата Masterpass, внедрена в хуманоидния робот Pepper. България е ясно разпознаваема на световната технологична карта.

Платформата Masterpass вече навлиза в някои страни в Европа. Можете ли да обясните какво представлява тази технология и как може да бъде полезна за бизнеса? И по-важното – кога да я очакваме в България?

Masterpass e глобалната  платформа на Mastercard, която позволява  на потребителите да използват различни платежни карти и различни свързани устройства, за да правят бързи и сигурни плащания онлайн или в приложение, по всяко време и от всяко устройство. Дигиталният портфейл Masterpass съхранява надеждно картовите данни и информацията за адреса на получаване, с което улеснява потребителите при онлайн пазаруване. В момента Masterpass е наличен на 22 европейски пазара, внедрен е от 115 хиляди търговци и е достъпен за 200 милиона потребители в Европа. Българските потребители и търговци ще имат възможност да се възползват от предимствата на това решение още през следващата година.

На фона на амбициите за приемането на безконтактни плащания като стандарт до 2020 г. за търговците, които приемат Mastercard и Maestro в Европа, по отношение на устройствата за разплащания Mastercard бе поставила по-кратки срокове за България – от 1 юли 2018 г. от всички съществуващи ПОС терминали ще бъде изискуемо да поддържат функционалността за безконтактни плащания. Имате ли данни до каква степен търговците са готови за това?

В доклад на Европейската централна банка, посветен на използването на кеш от домакинствата в Еврозоната, се посочва, че липсата на масово внедрена безконтактна технология в карти и терминали е бариера пред още по-мащабното използване на този метод за разплащане на редица пазари. По данни на ЦЕБ, през 2016 г. 81% от всички ПОС терминални трансакции са били на стойност под 25 евро. Това означава, че веднъж, след като безконтактната технология бъде внедрена повсеместно, тя има потенциал да се превърне в най-масово използвания електронен метод за разплащане. Процесът по внедряване на безконтактната технология във всички терминални устройства в момента протича не само в България, но и в редица други европейски пазари. Ние вярваме, че след като търговци и потребители са убедени в предимствата на тази технология, няма пречка тя да не се превърне в повсеместна.

На фона на множеството случаи на пробиви в сигурността и кражбата на лични данни нa потребителите, смятате ли, че мобилните плащания или безконтактните плащания са система, която може да осигури най-голямо спокойствие за опазването на подобна информация? Как отговаряте на опасенията на потребителите?

Ние знаем, че за потребителите безопасността на плащанията е ключов приоритет, затова сме я поставили в основата на философията и дейността на Mastercard. Постоянно работим в посока повишаване сигурността на плащанията и на данните, свързани с тях, независимо през какво устройства са направени трансакциите. Mastercard използва няколко нива на сигурност, които благодарение на нашите технологии, решения и експертиза, позволяват да разкриваме, предотвратяваме и отстраняваме навреме заплахите от измами. В това число последно поколение защита чрез EMV чип технология за стандартни и безконтактни картови плащания на ПОС терминали, както и Mastercard SecureCode за допълнително ниво защита при онлайн плащания. Като част от сигурността на плащанията, Mastercard въвежда и решения за проверка на идентичността – биометрични данни като пръстови отпечатъци, лицево разпознаване и т.н. Специално за банките пък разработихме Early Detection System (EDS) – инструмент за ранно засичане на потенциални опасности, който позволява на финансовите институции да предприемат бързи действия по предотвратяване на атаки, злоупотреба с данни и финансови измами. Ние създаваме продукти и решения, които отговарят на потребността на хората да се чувстват защитени и спокойни.

Развитието и внедряването на безконтактната технология също допринася за сигурността на разплащанията. Неслучайно, според MasterIndex, потребителите в България и Европа предпочитат безконтактните плащания заради сигурността, наред с лесната и удобна трансакция и по-бързото изпълнение, в сравнение с другите платежни методи.

В разгара сме на голямото предколедно пазаруване. В тази връзка, какво показват резултатите от MasterIndex 2017 за навиците на българските потребители при електронните плащания?

На първо място, MasterIndex 2017 затвърждава тенденцията потребителите в България да се разплащат все по-малко с пари в брой. Увеличава се броят на хората, които редовно плащат с картите си за покупки на дребно както в големи, така и в средни и малки търговски вериги, а също и в ресторанти, кафенета и клубове. 69% е делът на тези, които плащат със своята банкова карта най-малко веднъж седмично. Две трети от потребителите в България пък пазаруват онлайн поне веднъж месечно, като броят им нараства със 7 процентни пункта на годишна база от 2015 г. до днес. Ръстът на електронните плащания в България е доказателство, че българите са запознати с предимствата на дигиталните разплащателни методи и се възползват от тях все по-често при пазаруване и плащане на сметки.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
Ритейлът е най-директният и персонализиран разговор с крайния клиент