От въвеждането на критериите за сближаване досега Европейската комисия е открила 37 процедури за установяване на прекомерен дефицит срещу държави членки. Това е съобщил еврокомисарят по валутните въпроси Паоло Джентилони в отговор на въпрос на депутата от германските свободни демократи Мориц Кьорнер. Отговорът е на разположение на редакцията на германския всекидневник Handelsblatt.
Процедура по дефицита се открива, когато бюджетният дефицит на дадена държава надхвърли тавана от Маастрихт от 3% от брутния вътрешен продукт. Правилото позволява дефицит над този праг само при изключителни условия. След това съответното правителство може да предприеме мерки в рамките на определен период от време, за да избегне санкцията.
Досега не са наложени санкции в нито един случай. „Досега в рамките на Пакта за стабилност и растеж не са предлагани и налагани санкции", пише Джентилони.
Списъкът на "грешниците" с дефицитите се оглавява от Малта. Срещу островната държава са образувани три производства. Срещу Германия, Франция и Италия, както и срещу някои по-малки държави, са заведени по две производства. Проблемът беше най-голям след финансовата криза от 2008 г.: в един период цели 24 от 28-те държави от ЕС нарушиха правилото за трите процента.
Единствените държави от ЕС, които никога не са били обект на внимание от страна на ЕК в това отношение, са Люксембург, Естония и Швеция.
Според Кьорнер статистическите данни показват липсата на желание от страна на Европейската комисия да предприеме действия. „Проблемът с Пакта за стабилност и растеж не е в неговата структура, а в неприлагането му", казва той. Сегашното разминаване на спредовете на европейските пазари на облигации е „резултат от това, че десетилетия наред ЕК е гледала встрани".
Напоследък разликата между лихвените проценти по южноевропейските и германските държавни облигации нарасна значително, тъй като инвеститорите виждат по-голям риск за по-задлъжнелите страни като Италия и Гърция. Някои икономисти вече предупреждават за завръщане на дълговата криза в еврозоната.
Кьорнер настоява прилагането на правилата за дълга да бъде приоритет в планираната реформа на Пакта за стабилност. „Общите правила, които постоянно се нарушават, без да последват санкции, не струват и хартията, на която са отпечатани", каза той.
През есента Комисията планира да представи предложение за промяна на Пакта за стабилност и растеж. Първоначално приетите през 1997 г. правила трябва да бъдат адаптирани към новата действителност. Защото поради пандемията от коронавируса повечето държави от ЕС отново нарушават правилата.
Няколко правителства са толкова силно задлъжнели, че не е ясно как биха могли да намалят равнището на дълга си под допустимия таван от Маастрихт от 60% от брутния вътрешен продукт. Така например съотношението на дълга в Гърция е 185%, а в Италия - 150%. Ето защо през март 2020 г. Европейската комисия временно спря действието на Пакта за стабилност. А сега удължи срока на освобождаването до 2024 г. и го обоснова с несигурността, предизвикана от войната в Украйна.
Трудно е да се обединят всички интереси в една реформа
Правилата за дълга обаче не могат да останат „на спирачка“ за неопределено време. В планираната реформа на Пакта за стабилност изискванията за намаляване на дълга могат да бъдат облекчени. Досега силно задлъжнелите правителства трябваше да представят план за това как възнамеряват да намалят дълга си под границата от 60% в рамките на 20 години. Този срок може да отпадне в бъдеще. Обсъжда се също така дали някои държавни разходи, като например зелените инвестиции, да не се отчитат като част от дефицита.
Някои членове на ЕП призовават за амбициозна реформа. Новият Пакт за стабилност трябва да бъде „много различен от това, което имаме досега", каза евродепутатът от германските социалдемократи Йоахим Шустер по време на дискусия в Брюксел тази седмица. По думите му трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки към фискален съюз. Например, той може да си представи, че в бъдеще държавите ще могат да поемат съвместно дългове по примера на случилото се по време на пандемията.
От друга страна, Майкъл Хагер, началник на кабинета на отговорния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис, подчерта, че ще бъдат направени само „малки корекции". „Няма смисъл да предлагаме прекалено амбициозни идеи", каза той. Те така или иначе няма да бъдат приложени впоследствие, признава той.
Целта е в нормативната уредба да се създаде по-голяма гъвкавост за инвестиране и същевременно да се осигури консолидация на бюджета, каза Хагер. Въпреки това не било лесно да се съчетаят интересите на всички страни от ЕС: „В учебен клас от 27 държави има няколко хулигани. Освен това има няколко „примерни ученици", казва той. „Трудно е да се създаде документ, по който всички да са съгласни“, признава Хагер.


По-малко катастрофи? Пътищата са добри само в 1/3 от общините
111 г. отбеляза румънка - най-възрастният човек на Балканите
Ормузкият проток разкрива бавната смърт на глобалните общи пространства
Сезонната депресия през лятото: Когато жегите влияят на психичното здраве
След проверка: Спагети в ресторант в Монте Карло излизат €18, в София – €25
Зеленски уволни шефа на армията Сирски след национални протести
Пол Грифитс: Летището в Дубай работи нормално
Airbus: ЕС има нужда от Великобритания и обратното
Airbus: Имаме проблеми със снабдяването навсякъде
Airbus: Целта остава 870 самолета за 2026г.
Новият Chevrolet на Шакил О'Нийл може да плава
Какво представлява системата ALA на Lamborghini
Защо спирачките на Nissan са в различни цветове
Продажбите на електромобили в Европа скочиха с 52% за година
Уникалната кола на Ник Мейсън се продава за 35 милиона долара
Манчестър Сити пусна на търг предмети от офиса на Гуардиола
От трудното детство до звезда на „Барселона“: Историята на Феран Торес
Разузнаването: Русия води окупираните територии на Украйна към демографска катастрофа
Илия Лазаров: Има риск за България заради самолетите на САЩ
Звездите над 50, които не се притесняват да покажат тяло на плажа