88,5% от българите следват влиятелни профили, или т.нар. инфлуенсъри, във Facebook. Това показва проучване на медийна агенция Starcom, част от Publicis Groupe България, проведено съвместно с изследователска агенция Pragmatica.
Според авторите на изследването този процент категорично категоризира платформата като най-предпочитания канал за комуникация на потребителите. На второ и трето място се нареждат YouTube с 61% и Instagram с 45,8%.
В рамките на различните продуктови категории потребителите се доверяват на мнението на различен тип инфлуенсъри.
Например в категория „Фармацевтични продукти“ по-голямо влияние имат професионалистите – експерти в определени области. Тяхното мнение е най-търсено още за банковите продукти, както и за автомобилите.
От друга страна, в сектор „Търговия на дребно“ надделява влиянието на „обикновените хора“, които не са експерти или нямат опит в шоубизнеса, но предоставят интересна информация.
Над половината анкетирани споделят, че биха запомнили името на марката, след като са го видели в профила на инфлуенсър. Така инфлуенсър маркетингът се превръща в предпочитан канал за реклама на марките в световен мащаб, което от своя страна води до насищане с информация.
Като успешно съдържание в повечето категории анкетираните определят снимки на продукт на даден бранд, както и насоки за неговата употреба. Изразяване на лично мнение и споделяне на опит от инфлуенсърите са най-високо ценени от потребителите при козметика и продукти за лична хигиена.
В същия сегмент игрите с продукти се доказват като добър инструмент за споделяне и обсъждане. Подобна тенденция се забелязва и при „Търговия на дребно“, където повече от половината анкетирани (53,2%) се чувстват мотивирани да обсъждат бранда в следствие на игра, публикувана на страницата на инфлуенсъра.
В банковия сектор 60% от целевата група определя игрите като стимул за препоръка към приятел.
Важно е да се обърне внимание и на трудностите, които инфлуенсърите изпитват при работа с рекламодатели. Над половината (53,3%) срещат бариера при несъответствие между изградения имидж и този на бранда. Това води до чувството за липса на свобода при начина на изразяване (43,3%).
Проведеното национално проучване, представително за интернет потребителите в страната на възраст 18 – 65 години, е с обем на извадката 1000 човека.


Нови правил в ЕС: Колите вече трябва задължително да имат рециклирани материали
Симона Радева получи 3,6 години затвор за укриването на Семерджиев
За седмица: КАТ написа 30 759 фиша и 3304 акта
Внимание! Volvo забрани на собствениците да зареждат XC40
30 пияни и дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
Свободната реч, колкото и да е крайна, е жизненоважна за демокрацията
Милиардите на Revolut показват, че надзорът не е краят за иновациите
САЩ притискат ASML заради опасения, че машина за чипове е стигнала до Китай
Повишаване или не: Фед и ЕЦБ изглежда бъркат посоката за лихвите
Град за хората се прави с обществени пространства
Ford изтегля европейски модели заради риск от пожар
Porsche направи юбилейно 911
Запалена цигара взриви автомобил
Volkswagen съкращава гамата си, както и хиляди служители
Volvo забрани на собствениците да зареждат XC40
Войната срещу наркотероризма не спира потоците от дрога
Белгия внася от Русия повече газ, отколкото преди войната в Украйна
Кърт Ръсел и Голди Хоун се държаха като влюбени тийнейджъри в Монако
Тенденции при маникюрите за лятото