IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Градовете изпреварват правителствата в борбата срещу климатичните промени

Ако Доналд Тръмп занижи стандартите за чистия въздух, за електроцентралите или автомобилите, върху градовете ще падне големият товар да компенсират

17:22 | 15.03.17 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Градовете от Осло до Сидни си поставят задачи за намаляване на климатичните промени, които надхвърлят държавните цели, което създава напрежение с централните правителства по въпроса кой определя политиката по зелената енергия, транспорта и строителството.

От края на 2014 година над 2500 града са предали на ООН планове за ограничаване на въглеродните си емисии, давайки пример на над 200 страни, постигнали Парижкото споразумение през декември 2015 година за борба с глобалното затопляне, пише в анализ за Ройтерс Алистър Дойл.

Макар да няма налична официално събрана статистика, много цели, определени от градовете, са по-амбициозни, от това което искат да постигнат правителствата по силата на Парижкото споразумение, което не задължава градовете, регионите или компаниите да си определят цели.

Малко над половината от световното население живее в градски райони, което означава, че общините ще имат роля в това дали историческото преминаване от изкопаеми горива към чиста енергия, което бе договорено в Париж, ще успее или ще се провали.

Макар обаче градовете да стават все по-активни, правителствата не проявяват особено желание да се откажат от контрола.

Градовете започват да навлизат в проблеми, които се решават на национално равнище, казва Зет Шулц, директор по проучванията в мрежата за опазване на околната среда С40, която включва повечето големи градове в света - от Токио до Лос Анджелис. 

Той каза, че ще има още повече конфликти при определянето на мерките за намаляване на местното замърсяване, както и за постигане на по-мащабни цели като ограничаване на сушата, свлачищата, горещите вълни и повишаващите се нива на океаните.

Тенденцията е най-ясно изразена в богатите градове, които имат повече възможности да понижат вредните емисиите, за да отговорят на исканията на богатите, екологично ориентирани гласоподаватели, отколкото бързо разрастващите се градове като Банкок, Найроби или Буенос Айрес.

Един пример за засилващите се търкания: Осло, където левите местни власти не се разбират с дясното правителство по въпроса за съкращаване с над 50% на парниковите емисии в столицата. Целта е за четири години емисиите да намалеят до 600 000 тона - едно от най-радикалните намерения за намаляване на въглеродните емисии в света.

Планът на града, чието население е 640 000 души, включва зони без автомобили, строителни обекти без изкопаеми горива, високи пътни такси и улавяне на парниковите газове от завода за изгаряне на боклук.

Проучване от 2016 година прогнозира, че в допълнение към ангажиментите на правителствата плановете за климата на градовете и регионите могат да намалят с още 500 милиона тона годишно парниковите емисии до 2030 година, колкото са емисиите на Франция.

Ползите са много локални в градовете - по-малко замърсяване на въздуха, по-добър градски транспорт, казва Никлас Йохне, един от авторите към германския център за анализи  NewClimate Institute.

Замърсяването от дизела

Това обаче не винаги устройва централните правителства. Много от "зелените" идеи на Осло са анатема за гласоподавателите на популистката дясна Партия на прогреса, която заедно с консерваторите съставя коалиционното правителство.

Заместник-кметът Лан Мари Нгуйен Берг казва, че правителството бави плана за нови пътни
такси в Осло, които достигат 58 крони (7 долара) за дизеловите автомобили в час пик.

Последна актуализация: 07:15 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още