Уроците от преговорите на Гърция с ЕС, които може да са от полза за Brexit

Когато се решава стратегията за преговори по Brexit, може би е по-добре да се чуят мненията на бившите финансови министри на Гърция, отколкото да се разчита на шаблонната мъдрост на опитните дипломати в Брюксел, коментира Волфганг Мюнхау от Eurointelligence за Financial Times (FT).

Работата на дипломатите в Брюксел е да подготвят срещите на Съвета на Европейския съюз. Те са опитни преговарящи. Разбират политическите и икономическите ограничения на другите европейски страни и законовите процедури в ЕС. С право твърдят, че доверието е от значение. В работата си те постоянно търгуват една позиция за друга. Никога не смачкват противниците си, защото следващия месец ще се срещнат отново.

Преговорите около Brexit са доста по-различни. Това е борба на 27 срещу един, подобно на преговорите за спасителни заеми в еврозоната. Главният преговарящ в ЕС Мишел Барние вече е получил указанията си от Европейския съвет. Всеки компромис, който договори, ще трябва да бъде одобряван, в повечето случаи единодушно, от 27 държавни и правителствени глави. Екипът му от преговарящи се занимава със ситния шрифт. Големите неща вече са решени вместо него.

Разговорите между еврозоната и Гърция през 2012, 2015 и тази година са по-добър пример за вида преговорен процес, който може да очакваме. Преди изборите Тереза Мей казваше, че никаква сделка е по-добра от лоша сделка. Британският министър-председател бе осмивана за това си твърдение. Истината е, че можеш да кажеш дали никаква сделка е по-добрият вариант, само когато видиш каква е лошата, пише Мюнхау.

В случая на Гърция никаква сделка наистина щеше да е по-добре от лоша сделка. Страната се намира в почти непрекъсната рецесия от 2008 г. Съгласно последното споразумение Гърция договори поддържането на първичен излишък – преди плащането на лихви – от 3,5% от брутния вътрешен продукт до 2022 г., което според Международния валутен фонд е устойчиво ниво.

Страната е хваната в капана на порочен кръг от слаб растеж и икономии. През 2015 г. Гърция имаше избора да се превърне в колония на еврозоната или да я напусне. Тя избра робството и плаща цената във формата на постоянна депресия.

Вторият урок от този епизод е, че човек се нуждае от план Б. Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис имаше планове да въведе система за паралелни плащания, която щеше да позволи на Гърция да обяви несъстоятелност по дълговете си, докато в същото време остане в еврозоната. Планът беше дързък и по мое мнение, пише Мюнхау, щеше да доведе до по-добри резултати от капитулацията.

Великобритания също се нуждае от надежден план Б, подробно разчетена процедура за стъпките, които да се предприемат, ако преговорите се разпаднат. Все още смятам, че шансовете за споразумение в рамките на процеса по Член 50 за излизане от блока не са лоши, защото повечето съществени въпроси могат да бъдат решени с известно въображение, допълва Мюнхау. Третият урок е, че едностранните предложения винаги се отхвърлят. Не е изненадващо, че европейските лидери отхвърлиха едностранното усилие на Мей да гарантира правата на гражданите на ЕС като недостатъчни. Това се случваше и всеки път, когато гръцките политици предлагаха компромисно решение през 2015 г.

Но ако греша и няма сделка по Член 50, продължава авторът, Великобритания и ЕС най-малкото ще се нуждаят от двустранно търговско споразумение, просто за да управляват потоците от стоки. Съществуването на план Б ще бъде и сигнал за другата страна, че има риск да преиграе ръката си в преговорите.

Започвайки от позицията, в която се намираме сега, има само един разумен резултат от Brexit, а именно версията, представена от финансовия министър Филип Хамънд: преговорите по Член 50 да се продължат въз основа на мандата на Мей – с излизане от единния пазар и митническия съюз – но да се търси преходен период, който да омекоти икономическото влияние. Той може да продължи 5 години, с възможност да се удължи още. Това би трябвало да даде достатъчно време за двете страни да договорят задълбочено споразумение за асоцииране и търговия.

Жалко е, че толкова много привърженици на оставането в ЕС искат да отменят Brexit вместо да се борят за прагматичната идея за дълъг предходен период на единния пазар. По този начин те отслабиха собственото си влияние в дебата. Вярвам, пише Мюнхау, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск неразумно продължава да говори за тази възможност.

Важната задача и за двете страни трябва да е да се укрепи доверието, приоритизирайки принципа за преходен период. Това, повече от всичко друго, ще предостави сигурност за компаниите и хората. Британското правителство трябва да търси широк парламентарен консенсус в полза на прехода. Посланието, което Великобритания трябва да изпрати към ЕС, е, че ангажиментът ѝ към Brexit е твърд, но процесът около Brexit ще бъде гладък. А европейските лидери трябва да спрат да си мечтаят, че Brexit може да бъде предотвратен.