Правните рискове и предизвикателства пред Brexit*

Великобритания направи своя избор да напусне Европейския съюз, а с това политическите, икономическите, социалните или емоционалните аргументи и коментари вече минават на втори план. На дневен ред е правната рамка – чл. 50 на Лисабонския договор. Кои са ключовите регламентации в него?

Всяка държава членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза. В изпълнение на взетото вътрешно решение страната трябва да изпрати уведомление до  Европейския съвет за своето намерение да го напусне. След нотификацията, съобразно с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава. В него се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат под внимание бъдещите отношения на страната с общността. 

Договорите на ЕС не се прилагат спрямо излизащата държава от датата на влизане на споразумението за оттегляне или при липса на такова, две години след нотификацията, ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок. Не съществува времеви лимити за изпращане на нотификацията до Съюза след приемане и утвърждаване на вътрешното решение на страната да напусне Общността.

Веднага проличава потенциалният конфликт между процедурата, регламентирана в чл. 50 в Лисабонския договор и вътрешните процедури на всяка от 28-те страни членки. Съответната страна кандидат за оттегляне следва да вземе своето решение и да го формализира в съответна правна рамка, без да са договорени условията за напускане и да са ясни ориентирите на бъдещите отношения на страната със Съюза. Трудно се пледира за действие, чиито параметри са неизвестни от когото и да било, в случая, от инициаторите за извеждане на която и да е страна членка от Общността.

Този конфликт е в основата на първите противоречия между лидерите на Обединеното кралство и тези от ЕС. От страна на Обединеното кралство се настоява за неформални разговори с ЕС относно параметрите на оттеглянето и основите на бъдещите отношения.

Очевиден е стремежът да се забави нотификацията в опит да се гарантират едни по-благоприятни условия за Великобритания. Британските лидери евроскептици поеха ангажименти пред своите поддръжници по отношение на бъдещите отношения с ЕС и сега искат да обезпечат тяхното реализиране, преди да предприемат стъпката за напускане на Общността.

Европейските лидери, поне на този етап, не са склонни да подкрепят подобен подход. Те настояват първо да получат уведомлението и едва след това да стартират преговори. Всички в Европа са чувствителни на тема преференции и отстъпки, които съпътстваха целия период на британско членство. Освен това едни прекалено благоприятни условия за напускане на Обединеното кралство и още по-благоприятна рамка на бъдещи отношения между кралството и ЕС може да стимулират ефекта на доминото – нарастващ брой страни, най-вече измежду  нетните донори на ЕС да се „заразят“ от британския пример и да пожелаят същия статус. В крайна сметка ЕС не може да си позволи да насърчава положение, при което напусналите го страни да се освободят от задълженията си, като запазят всички или повечето преимущества от членството.

И така, задачата, която предстои да бъде решена, е как да не се насърчават страните членки да пожелаят да се оттеглят от Общността и в същото време същите да не се санкционират и да се предпоставят едни добри и благонадеждни бъдещи партньорства. В този контекс вероятно няма да се проведат предварителни неформални преговори, за да не се създават опасни прецеденти, но също така е ясно, че някакви консултации ще бъдат направени.

Развитието по темата Brexit е важно не само за Великобритания, но и за останалите членки на съюза. Как ще бъде отиграна процедурата по оттегляне от ЕС от британския политически елит и европейските лидери до голяма степен може да предначертае новия политически облик на Европейския съюз. 

Авторът на анализа Жулиета Пенева е завършила "Политика и управление на ЕС" в London School of Economics and Political Science, както и  Право в BPP Law School. Работила е в Министерски съвет и в Българска Народна Банка. 

Всичко по темата четете тук