В търсене на европейски инвестиционен лидер

И двете банки, които в момента се конкурират за званието "най-голяма инвестиционна банка в Европа" – германската Deutsche Bank и британската Barclays, са в отстъпление. Но понякога най-добрите възможности се появяват точно когато вървиш срещу течението. Има отворена позиция за някой смел кандидат, който да създаде европейски шампион във време, в което други финансови институции излизат от пазари, съкращават работни места и свиват бизнеса си, коментира BloombergView.

Deutsche Bank ще закрие дейността си в 10 страни и ще съкрати 26 хил. работни места през следващите три години, спирайки изплащането на дивиденти за две години и опитвайки се да намали разходите с 3,8 млрд. евро.

Barclays, от своя страна, също съкращава работната си сила с подобен брой и в същите срокове, докато новият ѝ главен изпълнителен директор Джес Стейли прилага това, което той нарича „необходима трансформация“ на инвестиционните банкови операции на компанията.

Графиката по-долу сравнява представянето на най-големите банки в света на ключовите капиталови пазари във финансирането на компании чрез управление на емисии облигации, предлагане на заеми и продажба на акции от началото на годината досега:

JPMorgan има почти толкова кредити, колкото Deutsche, Barclays и HSBC, взети заедно. Бизнесът с акции на Goldman е по-голям от този на Deutsche и Barclays. Предвид посоката, в която се насочват нещата, няма да има европейски банков конкурент средна категория, камо ли тежка, който да се конкурира с американските банки на ринга на инвестиционното банкиране.

Тук не става въпрос само за национална или регионална гордост, а за финансова инфраструктура, която е изградена с цел. Изглежда европейските правителства и компании все повече разчитат на добротата на (американските) непознати, за да отговорят на нуждите на капиталовите си пазари.

Решението на Credit Suisse от по-рано този месец да се откаже от първичната си търговия в Европа, например, намали броя на банките, които могат да гарантират гладкото функциониране на пазара на държавни ценни книжа. Това кара страните да зависят все повече от способността и желанието на американските компании да им помогнат да задоволят нуждите си от заеми в бизнес, където маржовете на печалба са изключително тънки.

По отношение на привличането на капитал BNP Paribas отчита дейност само за 3 млрд. долара през тази година. Ако френското правителство поиска да се освободи от част от корпоративните си дялове (например от Air France), американските компании са в много по-добра позиция да намерят инвеститори, които са готови да платят най-добрата цена.

Не е възможно обаче да се предскаже дали нова вълна от регулаторни интервенции на американското правителство няма да подтикне щатските банки да намалят бизнеса си в Европа, като в този момент обаче няма да има местна експертиза, която да запълни вакуума.

Главният изпълнителен директор на Societe Generale Фредерик Ода, който е и президент на Европейската банкова федерация, обобщава регионалните последствия в статия за Financial Times от 11 октомври. В нея той задава няколко въпроса: иска ли Европа собствените ѝ инвестиционни банки да могат да оперират ефективно на капиталовите пазари; или европейските държави нямат проблеми да потърсят извън Европа инвестиционни банки, които могат да финансират дълговете им? И още – готови ли са те да принудят европейските компании да разчитат само на неевропейски банки за инвестициите и хеджовите си решения?

Решение има, но то не е лесно. „Ако искате да създадете шампион в инвестиционното банкиране в Европа, ще трябва да обедините подразделенията за инвестиционно банкиране на основните играчи, но за това ще трябва да преглътнете много неща и ще се нуждаете от политическа подкрепа“, заяви председателят на Barclays Джон МакФарлан за Financial Times по-рано този месец.

Последствието от повече регулации и по-високи стандарти за капиталова адекватност е липса на интерес към инвестиционно банкиране и експертиза в Европа. Областта е широко отворена за някой, който да свърже съответните части от Германия, Франция, Обединеното кралство и Швейцария в едно, за да създаде истински конкурент на американските гиганти. Убеждавайки надзорниците да не санкционират подобен ход няма да бъде лесно. Макар че на Европа ѝ допада да разделя обикновеното банкиране на дребно от т.нар. казино банкиране, нито един европейски регулатор не иска да поеме твърде голяма за фалит финансова компания под своя юрисдикция.

Но алтернативата – да няма европейска банка, която да може да посрещне по-сложните финансови нужди на региона, е по-лоша. Убеждаването на инвеститорите, че една банка тип „Франкенщайн“ може да постигне последователна възвращаемост на капитала без база за местно банкиране на дребно също може да се окаже известна трудност. Но когато всички други се оттеглят, трябва да има кой да поеме бизнеса и таксите за него. Може би Аншу Джаин и Боб Даймънд, бившите изпълнителни директори съответно на Deutsche Bank и Barclays, трябва да се обединят?