Бюрото за борба с корупцията по високите етажи на властта, което трябва да започне работа от следващата година според т. нар. закон "антикорупция" на вицепремиера Меглена Кунева, предизвика остро недоволство сред депутатите от БСП и ДПС.
Според социалиста Атанас Зафиров този орган е за политическа репресия, а така, както е написан, Законът за предотвратяване на корупцията създава условия за политически натиск.
"Не е предвиден почти никакъв контрол над бюрото, не е обяснено и как ще се правят тези прословути проверки за почтеност, намалява се и глобата при установен конфликт на интереси от 5 000 на 1 000 лева", продължи с критиките социалистът.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък не хареса предвидения регламент Бюрото да се назначава с указ на президента по предложение на правителството. "Не сме съгласни, че няма значение, че шефът на бюрото ще се назначава по предложение на правителството. Няма как да се дефинира като независим орган, след като ще се назначава от президента по предложение на Министерски съвет. Това е орган, който ще е на пряко подчинение на МС, важно обстоятелство предвид факта, че органът ще се бори с корупцията", коментира той.
Местан посочи, че корупцията е там, където е властта, и е парадоксално, че с генераторите на корупцията ще се бори орган, практически назначен от този, който генерира корупцията. „Бюрото пък ще проверява депутати и какъв е този контрол на изпълнителната власт върху законодателната власт, нали е обратното“, риторично попита той.
"Излиза, че днес страната се управлява от най-добрите министри и заради това само те могат да избират бюрото, но в политиката освен днес има и утре и може да дойдат не дотам добри, свети министри и ако те си изберат органа, който ще ги контролира, докъде ще се докараме в борбата с корупцията", разкритикува вносителите на законопроекта лидерът на ДПС.
Въпреки това той даде заявка, че между първо и второ четене на закона депутатите от движението може да променят позицията си, ако видят промяна по отношение на назначаването на бюрото. Според Местан обаче проблемът в България не е в правната уредба, а в това, че законите не се прилагат ефективно.
"Страната по транспонирано европейско законодателство е на едно от челните места, близо 100% от европейското право е транспонирано в националното и как да си обясним факта, че България и Румъния са в Механизма за проверка и оценка. Обяснението на този парадокс е много просто и много жестоко и то е, че и най-добрият закон не може да замести политическата отговорност за ефективното му прилагане, и най-добрият закон, попаднал в социокултурна среда, която се съпротивлява срещу него, ще се провали", обобщи той.


Почина легендарният моден дизайнер Валентино
Борисов: Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП–ДБ
Днес Румен Радев ще депозира оставката си
Таро хороскоп: Какво вещаят картите на 20-ти януари?
Виц на деня - 20 януари
Ерата на изобилните ресурси за война на Русия приключва
Базуката на ЕС: Ще бъде ли използван инструментa против принуда за Гренландия
Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Филтър за кафе в жабката решава основен проблем
Mazda спира два от малките си модели
Най-продаваните мотоциклети в България през 2025
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Избраха българския проект за Венецианското биенале
Европа замисля ново НАТО - без САЩ, но с Украйна
Протест в Дания „Make America Go Away“
Руски удари по Киев с дронове и ракети, части от града са без ток и вода
Отново мразовит ден, обявен е жълт код за студ в Северна България