П. Андронов: Проверката на банките не е последната преди членството в еврозоната

Петър Андронов е кънтри мениджър на КВС Груп за България и главен изпълнителен директор на СИБАНК. От 2008 г. е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и неин представител в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация.

Преди назначението му в СИБАНК банкерът заема редица позиции както в частния банков сектор, така и в Българската народна банка, където беше главен директор на управление „Банков надзор”.

Петър Андронов участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ, указания и др.

Той притежава магистърска степен по Финанси и Банково дело от Университета за световно стопанство, а от 1995 г. е лектор в УНСС, във Висшето училище по застраховане и финанси, в Нов Български университет/ Международен банков институт, където преподава дисциплини „Основи на финансите” и „Банково регулиране”.

– Г-н Андронов, председател сте на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, която беше създадена преди 25 години като една от първите браншови организации с идеална цел в България. Какво е да сте начело на организация, с която да се съобразяват държавните органи и институции при провеждането на икономическата политика на страната?

- Аз се гордея с нашата организация, защото тя представлява най-мащабния сектор в България. На практика той управлява активи и бизнес големи колкото целия брутен вътрешен продукт на страната ни. Нито един друг сектор не се доближава по мащаби до банковия и въпреки това в годините организацията остана монолитна, единна и достатъчно адекватна  на различни предизвикателства.

С нас се съобразяват, но подобно на много други браншови организации често сме принудени да се борим срещу решения, несправедливости и некоректно отношение на публични институции, да се занимаваме с проблеми, които биха застрашили сигурността на сектора, да се тревожим за липсата на разбиране на основни фундаментални правила и ограничения на нашия бизнес.

Въпреки нашия мащаб ние нямаме кой знае какъв особен подход, различен от този на която и да е браншова организация, събираме се, допитваме се до всички, обсъждаме, формираме позиция, изпращаме я и чакаме отговор от съответната институция. 

– Свидетели сме, че през годините се съобразяваха с много от инициативите на асоциацията, особено в началото на 90-те години, когато се правеха законите...

– Винаги е добре да питаш някого, който управлява богатството и спестяванията на хората и бизнеса, какъв ефект ще има дадена промяна и как тя ще се отрази на такъв голям сектор като банковия. Но нерядко решенията се вземат без нас, ние разбираме за тях много късно, когато нищо не може да се промени. Естествено, ние защитаваме позициите си, аргументираме се, но нямаме някаква привилегия в сравнение с която и да е друга браншова организация.

– Да, свидетели сме как ви търсят при създаване на закони и канят представители на АББ в парламентарните комисии, за да чуят мнението ви, защото не са го поискали по-рано.

– Непрекъснато се случва... Често получаваме съобщения, в които някой е решил нещо, с което размества пластове за милиарди, без да си дава сметка какъв ще е ефектът. Тогава се налага тепърва да се обясняваме и да убеждаваме, но понякога е толкова късно, че нищо не може да се направи.

И все пак Асоциацията си тежи на мястото, има уважението, признанието и вниманието на много хора, логично е и с по-голяма тежест от други организации. Има немалко случаи, в които други асоциации и браншови организации активно търсят нашата подкрепа по теми, които са от голям обществен интерес.

– Банките осигуряват стабилността на финансовата система. По-трудно ли им е сега да поддържат в добро състояние портфейлите си, след като преминаха през прегледа на активите и стрес тестовете през миналата година?

– Прегледът на активите и стрес тестовете през миналата година имаха еднократен ефект на инвентаризация и подобряване на съдържанието на кредитните досиета, на изчистване на отделни елементи в отношенията с кредитополучатели. Понякога става дума за съвсем тривиални неща като например актуализация на обезпечения, застраховка на обезпечения.

Няма как да се подобрят генерално портфейлите на банките в резултат на прегледа на качеството на активите (AQR), защото кредитните взаимоотношения са дългосрочни – те не стават по конкретен повод и не се подобряват изведнъж. Документално, организационно и процедурно имаше полза от такава проверка, но истинският ефект върху подобряването на кредитния портфейл идва от не от това еднократно упражнение, а от цялостното добро състояние на българската и световна икономика.

Това, че икономиката е в подем, че расте, е най-силният фактор за подобряване на портфейлите на банките и дано това да продължи по-дълго време.      

– Разчисти ли прегледът на качеството на активите пътят към членство в банковия съюз и еврозоната?

– Уви, не! Не е само AQR-ът, от който се очакваше да подобри доверието към страната, и не е това проблем на пътя към банковия съюз и еврозоната. Членуването в еврозоната, както много пъти сме се убеждавали и има достатъчно факти за това, е политическо решение, макар да се смята, че има икономически критерии, по които се прави  преценката. Никой не оспорва факта, че България изпълнява икономическите критерии, но въпреки това не е член на еврозоната и няма да стане, ако поиска това от днес за утре, защото решението е много по-сложно и много по-комплексно.

AQR-ът сам по себе си е една мъничка стъпка и ако стигнем до членство, няма да минем без нова проверка на банките. 

– Каква е цената на регулациите, която плащат банките? Усеща ли се намаляване на системния риск?

– Наскоро в The Economist имаше статия за това как изглежда световната банкова индустрия десет години след началото на кризата и кои са основните промени.

Единият от изводите е огромното увеличение на разходите за отчетност по множеството нови регулации. Една от най-големите банки в света, която няма да цитирам, беше изчислила, че всеки шести неин служител е ангажиран с отчетност, което е колосално увеличение на разходите.

В изказването си Петер Прат, член на изпълнителния борд на Европейската централна банка (на посещение в България на 24 май, бел. ред.), сподели, че след кризата  ефективността (съотношението на разходи към приходи) на европейския банков сектор се е влошила от 55% на 63%.

Освен заради ниските лихви, в голяма степен това се дължи на факта, че навлязоха изключително интензивно множество нови регулации в Европейския съюз, които налагат технологични и софтуерни промени.

Цената на регулациите е безпрецедентно висока.

Дали е намалял системният риск? Аз бих казал, че намаля, но най-силният фактор за това системният риск да е по-малък е здравата икономика.

Нищо друго няма такъв ефект върху стабилността на банкова система, за банковите системи навсякъде по света, както растящата здрава икономика. Никаква регулация не може да направи банките толкова здрави, колкото една добра икономика.