Ще понижи ли бюджетният дефицит рейтинга на България?

В четвъртък официално стана известно от думите на финансовия министър Симеон Дянков, че при актуализацията на държавния бюджет за 2010 г. се предвижда бюджетният дефицит на касова основа да е 4,8%, а на начислена (по методиката на Европейския съюз) – 3,8%. Междувременно от Евростат видяха основания за проверки на подаваните данни за държавните финанси и, рутинно или не, обявиха, че ще проверят на място коректно ли оповестяваме информацията за финансите си.

Обърнахме се към икономисти и бизнеса с въпрос дали тези събития ще повлияят върху оценките на кредитните агенции за страната ни и възможно ли е рейтингът ни да бъде понижен.

Лъчезар Богданов, Industry Watch

По принцип кредитният рейтинг на всяка държава е в пряка зависимост от платежоспособността й. България имаше много добра стартова позиция в началото на кризата, но тя не е даденост. От началото на годината, с изключение на април, фискалната позиция на страната се влошава. Към другите страни и партньорите се подават смесени сигнали.

От друга страна, въпросът с бюджетния дефицит не е съвсем нов и като че ли за тази година ефектът от него е „изконсумиран“. Важно е какъв бюджет ще се направи за следващата година и дали дефицитът отново ще надхвърли 3%. Като се има предвид, че и други страни в ЕС са в затруднено положение, въпросът е по-скоро защо има дефицит и за какво се харчат парите от държавния резерв.

Ще дам пример с Исландия – там се изляха много пари за спасяване на три големи банки и се стигна да голям дефицит, но се знае къде са отишли средствата и се смята, че това е еднократно.

Докато у нас няма извънредна ситуация, а фискалният резерв се харчи за текущи разходи. Това е все едно, дадено семейство да харчи спестяванията си „за черни дни“ за ходене по заведения. Такова поведение създава проблем с доверието на инвеститорите.

Но не мога да прогнозирам към момента, дали ще се стигне до понижаване на кредитния рейтинг на страната. Смятам, че това по-скоро зависи от действията на правителството през следващите месеци.

Георги Ангелов, Институт Отворено общество

Смятам, че има реална опасност, ако не кредитният рейтинг на страната, то показателят за перспективата да се понижи.

Това е свързано с изчерпването на фискалния резерв и с наличието на бюджетен дефицит от над 3%. Ще припомня, че само преди половин година правителството в лицето на финансовия министър казваше, че ще има балансиран бюджет, след това – че дефицитът ще бъде удържан, а сега вече не се вместваме в бюджетните показатели за ЕС. Това ни поставя в уязвима позиция. Може да се стигне до търсене на външни заеми, включително от Международния валутен фонд (МВФ).

Всъщност най-лоша е непредсказуемостта на икономическата политика на правителството, която може да създаде впечатление в инвеститорите, че правителството е изпуснало ситуацията от контрол. Този риск се увеличава, колкото повече правителството сменя мнението си по финансови и икономически въпроси. А така може да се стигне до рецесия.

При усещане за несигурност у инвеститорите, се създава впечатление, че България върви по пътя на Румъния, Гърция, Унгария. А това води до вдигане на рисковите премии, при които банки у нас вземат заеми от чужбина, което пък впоследствие води и до вдигане на лихвите по кредитите в страната.

Божидар Данев, председател на Българска стопанска камара

Смятам, че засега бюджетният дефицит не е опасен, подобно е положението в повечето страни от ЕС.

Що се отнася до намаляването на фискалния резерв, в антикризисните мерки на правителството е записано, че той тази и следващата година ще бъде попълнен с постъпилите средства от приватизация на държавни дялове във фирми и ако това стане, проблеми няма да има.

Оценявам като положително предвиждането на допълнителни средства за инфраструктурни обекти в проекта за актуализация на държавния бюджет, защото това е една от мерките, които се използват от много страни за излизане от кризата, включително и за създаване на работни места. По принцип при излизане от икономическа криза е нормално да се увеличават публичните разходи за инфраструктура.