Различава ли се бъдещето на Европа от миналото на Япония?

Европейската икономика днес има много очевидни прилики с Япония от преди 20 години. През 1990 г., след десетилетие на растящи цени на активите, Япония претърпя демографска промяна, след която броят на пенсионерите се увеличаваше, а работната сила оставаше без промяна. Нещо подобно се случва сега в някои европейски страни, и най-вече в Германия, Италия и Испания.

Това пише в свой анализ за паралелите между европейската и японската икономика, публикуван във Financial Times, Стивън Маклоу-Смит, управляващ директор и главен инвестиционен консултант в JPMorgan Asset Management. Въпреки очевидните прилики обаче той стига до извода, че бъдещето на европейската икономика няма да е така трудно, като това на японската.

До 1990 г. недвижимите имоти в Япония са надценени, а последващият спад в цените им води до ръст на необслужваните кредити. Това на свой ред създава проблеми в банковия сектор, които се наблюдават в някои европейски страни днес, особено на пазари като Ирландия и Испания, пише икономистът.

Както и в днешна Европа, тогавашният японски капиталов пазар се срива рязко и темповете на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) намаляват, както и дългосрочните лихвени проценти. В крайна сметка японската икономика затъва в дефлационни тенденции, които меката парична политика не успява да промени. Всичко това се случва на фона на извънредната потайност, при която Японската централна банка и финансовото министерство вземат важните решения за справяне със ситуацията.

Сега въпросът е дали Европа е на път да затъне в същата дефлационна спирала. Удивителен е фактът, че както и в Япония, ключовите решения и дискусии за европейската икономика се провеждат при закрити врати в Брюксел и Франкфурт, а Европейската централна банка (ЕЦБ) е пословична със сдържаната си позиция по време на своите пресконференции.

Все пак обаче има много ключови разлики между Япония тогава и Европа сега. На първо място, през 90-те йената поскъпва, като курсът й се повишава с до 60% на претеглена с обемите на търговия база. В контраст с това еврото поевтиня значително от избухването на глобалната финансова криза през 2008 г. Положителното отражение върху европейските износители е значително, като помага на промишленото производство в Европа да укрепне.

Друга важна разлика е, че в ранните етапи на японската криза централната банка продължава да затяга паричната си политика. В Европа обаче паричната политика агресивно бе разхлабвана през последните две години. Въпреки тежките изказвания на Жан-Клод Трише за необходимостта от затягане на монетарните условия в еврозоната, паричната политика на ЕЦБ си остава сред най-либералните в света.

Япония в крайна сметка намалява лихвите, а след това преминава към количествено облекчаване, но чак в началото на 2000 г. Тази промяна идва след много години на криза и основно след като дефлацията е взела превес. В Европа, за разлика от това, ЕЦБ започна навременно да предоставя повече ликвидност в икономиката.

Третата разлика е в пазара на недвижими имоти, където прекомерното поскъпване достигна нива, които са невиждани досега в Европа. От Citigroup правят съпоставка, която показва, че при своя пик цените на жилищата в Испания са били около осем пъти брутния годишен доход на домакинство, докато в Япония съотношението възлиза на близо 18 пъти. Цените на земята в Япония са били толкова завишени през 90-те, че в един момент земята под имперския дворец в Токио е струвала повече от земята в Калифорния.

Последната главна разлика се крие в цените на акциите. През 90-те години цените на акциите в Япония са точно толкова завишени, колкото и тези на жилищата. Съотношението между пазарната оценка (P) и печалбата на компаниите (E) се повишава рязко, достигайки 80 пъти до 1999 г. В Европа съотношението P/E на акциите от индекса MSCI Europe през последното десетилетие намалява и в момента се намира на ниво под 15.

Европейските акции винаги са били значително по-евтини спрямо тези в Япония и си остават такива и досега, въпреки че японският капиталов пазар е доста нестабилен през последните две десетилетия.

Още един фактор може да се добави към различията между двата региона. През 90-те една европейска страна има същите проблеми като тези на Япония: надценени недвижими имоти, поскъпваща валута, години на слаб растеж на брутния вътрешен продукт, много ниски дългосрочни лихвени проценти и непрозрачен подход към паричната и фискалната политика – а именно Швейцария.

И все пак е необходим само един поглед към разликата във възвръщаемостта на собствения капитал на Швейцария и Япония през последните 20 години, за да се види колко по-добре Швейцария успява да се справи с икономическите си проблеми и разликата й с японската икономика в момента.