Може ли да има победители във валутната война?

След спукването на балона в ипотечния сектор, спасителните операции на правителствата и централните банки и фискалната криза в Европа, дойде и сезонът на валутните интервенции. В началото на този месец от бразилския финансов министър Гуидо Мантега дойде предупреждението, че в момента се води опасна международна валутна война. По този начин той изрази публично това, от което редица правителства се опасяват.

След многото призиви за съвместна акция за овладяване напрежението на валутните пазари, страните от групата на Г-20 решиха да възложат тази важна задача на Международния валутен фонд (МВФ) по време на годишната среща на институцията, която се проведе през уикенда във Вашингтон.

Те обаче не пожелаха да се ангажират с по-конкретни мерки на този етап, което е важна стъпка, имайки предвид, че към валутни интервенции вече прибягват и развити икономики, като Швейцария и Япония, в стремежа си да получат по-голям дял от намаляващото потребление в световен мащаб.

Централните банки и правителствата извършват рядко намеси на валутните пазари, тъй като разполагат с по-ограничен ресурс, а и ефектите от интервенирането са непредвидими,смята на Андрей Стойчев, валутен дилър в Делтасток АД. Той посочва, че не страничната намеса на валутните пазари като цяло носи немалък риск за икономиката и „колкото по-редки са те, толкова по-добре“.

„Валутните интервенции сами по себе си идват в момент на нестабилност и на тревожно поведение на дадена национална валута и икономика. Тяхната функция по принцип е стабилизираща, но при появата им стабилността и сигурността са последните думи в речника на анализатори, дилъри и инвеститори. Резките и до известна степен неочаквани движения на валутните пазари при интервенция носят много неизвестни за икономистите. Понякога отнема доста време за да се разтълкува едно такова действие, а нерядко и самото тълкуване може да е грешно“, посочва той.

Според него колкото и да е голяма една валутна интервенция, тя трудно може да промени движението на интервенираната валута в средносрочен и дългосрочен план, и допълва: „Много често при такава намеса се наблюдава и обратния ефект.“

Георги Иванов, който е финансов анализатор в БенчМарк Финанс, не смята валутните намеси за рискови на този етап, защото „от една страна те са изключително редки (за справка - скорошната интервенция от страна на Японската централна банка беше първата от 2004 г. насам), а от друга - пазарът ни показва, че е достатъчно зрял, за да не се подведе по действията на една конкретна институция.“

Той посочва, че подобни директни намеси от страна на дадена централна банка имат по-скоро за цел да повлияят върху настроенията на пазарните участници, отколкото да бъдат в основата на по-сериозни движения при конкретна валута.

„Най-малкото паричните средства, с които разполага една монетарна институция, са значително по-малко от финансовия ресурс на пазара като цяло, затова съм доста скептичен дали подобни интервенции могат да имат по-дълготраен ефект. Всъщност тези мои виждания се доказват и от движението при двойката долар/йена след разпродажбата на йени от страна на Японската централна банка в средата на септември. Въпреки че спадът на местната валута бе особено осезаем през този конкретен ден, сега виждаме, че за малко повече от две седмици пазарът отново тласна йената нагоре.“

Решението на Японската централна банка да инжектира допълнителна ликвидност в икономиката на 5 октомври веднага породи спекулации, че в скоро време същото ще направи и Федералния резерв.

„Ръководителите на Федералния резерв не веднъж са показвали голямата си решителност и адекватните си намеси на валутните пазари. Не изключвам нова инжекция за пазарите от институцията“ - прогнозира Андрей Стойчев. Той посочва, че евентуалната намеса може да дойде през ноември чрез обявяването на нови покупки на облигации за общо 500 млрд. долара, които ще се увеличат до 1 трлн. долара, според прогнозите на Goldman Sachs.

„Евентуално разочарование за пазара би било решение за по-малка намеса, което би довело до спад на индекси, облигации и злато, и покачване на долара.“ - посочва той.

Георги Иванов също не изключва ново вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв през следващите няколко месеца:

„Освен че основните макроикономически показатели започнаха да се влошават през последните месеци, станахме свидетели и на коментари от страна на ръководители на Фед, които сочат именно предприемането на мерки по стимулиране на потреблението. А точно наливането на свежи пари в икономиката е една от мерките, които доказаха своята ефективност през последните две години.“

Според него ако Федералният резерв действително предприеме подобни действия, няма да се стигне до понижение на основната лихва, а до евентуално либерализиране на монетарната политика „чрез покупки на или отпускането на заеми при ниски лихви на търговските банки, най-честите мерки, които взема Фед от есента на 2008 г. насам.“

Всъщност това, което буди притеснения след валутните интервенции през последните два месеца, е че те стават много по-чести, както в развитите, така и в развиващите се страни. Освен Япония и Швейцария се очаква скоро и Федералният резерв да поднови инжектирането на пари. Междувременно редица държави от развиващия се свят, като Южна Корея, Тайван, Сингапур, Бразилия, Филипините, Индия, Малайзия, се намесиха на валутните пазари, а от средата на 2008 г. Китай държи курса на своята валута фиксиран.

Опасността всъщност идва от това, че валутните интервенции могат да се превърнат по-скоро в правило, отколкото в изключение. В този случай няма да има победители във валутната война и още по-лошото е, че подобни единични намеси може да заличат и малкото останали надежди за възстановяване на баланса в световната икономика.