Томас Хьониг: Лека дефлация в САЩ е толкова приемлива, колкото и ниска инфлация

Президентът на клона на Федералния резерв в Канзас Томас Хьониг заявява, че лека дефлация е толкова приемлива, колкото и ниска инфлация, съобщава Ройтерс.

Хьониг е постоянен критик на политиката на Фед, повтаряйки че допълнителното разхлабване на паричната политика би било опасно.

През настоящата година той неизменно гласува против политиката на централната банка за поддържане на извънредно ниски лихви за продължителен период, но поради ротационна система за вземане на решения във Федералния резерв, от следващата година Хьониг няма да има глас в органа, определящ паричната политика.

Очаква се на следващата си среща Фед да вземе решение за вливане на допълнителна ликвидност в икономиката чрез изкупуване на облигации, поради опасенията, че ниската инфлация може да се превърне в дефлация, което ще затрудни фирмите и домакинствата при изплащане на задълженията им – нещо, което вече е проблем за американската икономика.

Ситуацията не може да се сравнява с Голямата депресия, когато цените спадат с 20%, което е толкова лошо, колкото и увеличението им с 20%, твърди Хьониг.

„Желанието за по-висока инфлация не е същото като предотвратяването на голяма дефлация”, посочва той.

Хьониг смята, че централната банка трябва да има за цел стабилни цени или в най-лошия случай да толерира много ниска инфлация. Опасно е да се твърди, че монетарната политика може да намали безработицата без да подклажда инфлация.

Според него вливането на ликвидност в щатската икономика е успяло да даде тласък на финансовите пазари, но сега, когато кризата е приключила, Федералният резерв трябва да остави пазарите да функционират нормално и да намали баланса си, като позволи на облигациите, които институцията закупи да падежират, по този начин изтегляйки ликвидност от икономиката.

Централната банка на САЩ винаги бързо е успявала да налее пари в системата по време на криза, но след това ги е изтегляла бавно, обяснява Хьониг.

Той изчислява, че дългосрочните лихви ще се понижат с 0,25-0,30 процентни пункта ако Фед предприеме ново масирано вливане на ликвидност.

„По този начин Фед рискува по-висока инфлация, като получава в замяна само малко по-ниски дългосрочни лихви. Аз не съм готов да поема този риск”, изтъква централният банкер.

Той припомня, че Фердералният резерв рязко разхлаби паричната политика през 2003, като застраховка срещу дефлацията.

„Платихме ужасна цена за това с последната рецесия. Все още вярвам, че цената на такава политика е по-висока, отколкото обикновене се приема”, завършва той.