Анализатори: Преструктурирането на дълговете ще спаси еврото

Участниците в Световния икономически форум в Давос, Швейцария имат швейцарски франкове в портфейлите си, но мислите им са насочени към еврото и неговото бъдеще, пише CNBC.

Поне до края на годината валутният съюз в Европа ще остане непокътнат, ако не мислено, то поне на хартия, и никоя страна няма спре да плаща дълговете си, коментират анализатори.

Преструктуриране на дълговете обаче определено се задава, допълват те.

„Тази година не очаквам фалит“, казва Гудрун Егер, анализатор на Erste Bank във Виена. „Основната идея е, че нито за по-слабите, нито за по-силните страни колапсът на еврото е изгоден“.

Ако по-слабите страни решат да напуснат еврозоната, за да възстановят конкурентоспособността си чрез въвеждане на собствена валутна политика, техният дълг ще остане в евро и на практика ще се увеличи. Ако по-силните страни напуснат съюза, новите им валути ще увеличат стойността си и това ще се отрази негативно на износа, казва Егер.

Доходността по дълга на страните от периферията на еврозоната – Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, се повишава поради опасенията на инвеститорите, че най-малкото една от тях ще фалира, защото няма да може да понижи високите дългови нива и нарастващ бюджетен дефицит навреме.

През май миналата година Европейският съюз заедно с Международния валутен фонд спасиха Гърция с финансов пакет от 110 млрд. евро.

В опит да успокои пазарите ЕС побърза да създаде Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който може да осигури финансова подкрепа за до 440 млрд. евро за изпитващи затруднения страни от еврозоната.

Създаването на фонда обаче не беше достатъчно за успокояването на нервите на инвеститорите, които продължиха да разпродават дълговете на четирите страни и през ноември 2010 г. ЕС и МВФ трябваше да се притекат на помощ за втори път и да спасят Ирландия с 85 млрд. евро.

Дебатът за това кой е виновен за кризата и кой ще плати за това е ожесточен, тъй като изострящите се проблеми настройват бедните и богатите страни от еврозоната една срещу друга.

Словакия обяви миналата година, че няма да участва в спасяването на Гърция, а неотдавна словашкият финансов министър заяви, че е по-добре Гърция да преструктурира дълга си.

Германия - двигателят на икономическия растеж на еврозоната, се противопоставя на издаването на общи облигации на еврозоната, които биха консолидирали дълговете на страните от валутния съюз. Федералната република се противопоставя и на предложения за по-голяма фискална консолидация поради опасения, че накрая ще се наложи да плати сметките на по-неконкурентните страни. Берлин също така е против увеличаването на EFSF.

В понеделник френският икономически министър Кристин Лагард заяви, че Франция все още се противопоставя на идеята за общи европейски облигации, тъй като това би „поставило коня пред каруцата“ и ще се отрази негативно на финансовата стабилност на другите страни от еврозоната.

В тези условия ще е почти невъзможно за правителствата от еврозоната да се договорят за решение, което да задоволява пазарите, казва Щефан Шнайдер, анализатор от Deutsche Bank.

„Нервите на пазара са толкова разклатени... Не мога да си представя ситуация, в която пазарът признава - да, това е възможно и ще проработи“, казва Шнайдер.

„Част от проблема е фактът, че спасителният фонд на ЕС е бледа сянка на това, което трябва да бъде“, казва Уилям Байтър, анализатор на Citigroup и бивш член на валутната комисия на английската централна банка.

За да се предотвратят разпродажбите на дълг на страни от еврозоната е необходима достатъчно мащабна спасителна мрежа, която може да покрие „обозримата нужда от ликвидност“. За еврозоната тази сума е около 2 трлн. евро, казва Байтър.

Разпад на еврозоната е малко вероятен, смята той, но тази вероятност може да нарасне, в случай че не бъдат предприети необходимите реформи, включително преструктуриране на дълга.

Анализаторът предлага четири сценария за разпада на еврозоната: 1. Единствената страна, която напуска еврозоната, е Гърция; 2. Гърция и други слаби страни напускат еврозоната; 3. Германия и други силни страни напускат еврозоната и 4. Страните от еврозоната взимат колективно решение за разпускане на валутния съюз.

Според анализаторите обаче правителствата ще направят всичко по силите си, за да спасят валутния съюз.

„Еврозоната ще оцелее“, казва Шнайдер. „През пролетта ще разполагаме с механизъм, който ще предвижда създаването на институция, контролираща преструктурирането на държавни дългове“.

Контролираното преструктуриране на дългове е ключово за оцеляването на единната европейска валута и трябва да бъде осъществено, посочва Байтър.

„Въпреки неотдавнашните драматични събития мисля, че това всъщност е едва началото на второ действие на дълговата криза и развръзката все още ни предстои“, казва той.

Според Байтър Ирландия със своите „твърде големи несъстоятелни банки“ е точно толкова несъстоятелна, колкото и Гърция с нарастващия си дълг, докато Португалия на практика е в същото положение поради цената за кредитирането си и анемичния си растеж.

За да се предотвратят „хаотични“ фалити, европейските правителства трябва да приемат ясна система за преструктуриране на дълговете, веднага след като приемат постоянен механизъм за финансова стабилност при изчерпването на EFSF в средата на 2013 г.