България планира конкретни мерки срещу климатичните промени след 2013 г.

Глобалното затопляне на климата, което се активизира през последните двайсет години и ще се задълбочава в следващите десетилетия, се очаква да има сериозни последствия за важни за икономиката на страна отрасли като селското стопанство и туризма. Това е записано в доклад на Националния институт по хидрология и метеорология към Българската академия на науките, представен при първото работно обсъждане на Националния план за действие по изменение на климата в периода 2013 – 2020 г., проведен днес в Министерството на околната среда и водите.

Този план предстои да бъде обсъждан през следващите шест месеца от всички заинтересовани ведомства и неправителствени организации, като се очаква да бъде готов до края на март 2012 г., съобщи за Investor.bg зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.

Според метеолорогичните прогнози в периода от 2021 до 2050 година средните температури на планетата ще се повишат с около 2-3 градуса, което в по-дългосрочен план ще се отрази и на добивите на редица селскостопански култури като царевицата, слънчогледа и др. Затова е важно заетите в областта на земеделието да предприемат навреме необходимите инвестиции в иновативни технологии, свързани с напояването и въвеждането на сухоустойчиви сортове, за да гарантират прехраната на населението в следващите десетилетия, коментира проф. Веселин Александров от БАН.

Бъдещият национален план ще включва конкретни мерки в областта на енергетиката, промишлеността, земеделието, строителството и др. отрасли от икономиката на страната, насочени към намаляване на вредните емисии и към по- икономично използване на природните ресурси, поясни Миля Димитрова, експерт в екоминистерството. Тя припомни, че от 2008 г. България няма подобен план, затова е важно в бъдещата стратегия да се набележат реални задачи по ограничаване на замърсяването на околната среда.

Новият национален план ще се придържа към заложените европейски цели в периода до 2020 г., водещи до 20-процентно увеличение на енергийната ефективност и рязко намаляване на парниковите газове до 30%, ако се постигне подобно споразумение в международен мащаб. В европейските цели присъстват също и достигане на 20-процентен дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в общо добитата енергия в Европа, както и 10% дял на биогоривата в общото потребление на горива.

За конкретните срокове на изпълнение и за източниците на финансиране на националния план зададохме уточняващи въпроси към зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева.