Банките в Испания ще трябва да отделят 50 млрд. евро, или около 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за провизии заради притежаваните от тях проблемни активи.
Това съобщи икономическият министър на страната Луис де Гиндос, като уточни, че допълнителните средства за провизии са част от нов кръг реформи на финансовия сектор, съобщи The Financial Times.
Икономическият министър на Испания допълни, че финансовите институции трябва да прочистят балансите си така, че да не са бреме за финансовото министерство.
Той добави, че създаването на “лоша” банка не е било обсъждано изобщо, въпреки спекулациите, че новият премиер Мариано Рахой готви подобна институция, която да абсорбира проблемните активи от испанската банкова система.
По-стабилните испански банки, като Santander и BBVA, се опълчиха на идеята за “лоша” банка. Финансовите институции заявиха, че могат и сами да се справят с проблемите си, както и че по-слабите банки би трябвало да бъдат погълнати от силните им конкуренти при необходимост.
Изглежда, че това е пътят, по който е тръгнало новото испанско правителство, още повече, че де Гиндос прогнозира нова вълна от сливания на спестовни банки, отбелязва изданието.
Според испанския икономически министър банките в страната ще осигурят парите за допълнителните провизии от приходите си.
Данни на централната банка на Испания показват, че банките в страната притежават проблемни кредити, свързани с имотния сектор, за 176 млрд. евро. Финансовите институции са провизирали около една трета от тези кредити.
В тази връзка Луис де Гиндос призна за “имотния проблем” на Испания, но беше категоричен, че той е разрешим.
“Това не е Ирландия и нещата тук са много по-различни”, коментира той.
Испания вече национализира 7 банки, като похарчи над 21 млрд. евро за държавни помощи за финансовия сектор, посочва изданието.


Костадинов зове за бойкот на Евровизия
Турнир по акробатичен рокендрол се провежда днес във Варна
Проливните дъждове предизвикаха нови наводнения край Царево
Благотворителен кулинарен фестивал за Никулден се провежда във Варна
Авария остави район на Варна без вода в събота
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Империята на китайските пристанища, част 4
Империята на китайските пристанища, част 2
Империята на китайските пристанища, част 1
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Любен Дилов-син: Готови сме за избори, но държавата има нужда от бюджет
ЦСКА се огледа в норвежец, оценен на 5 млн. евро
Опра Уинфри демонстрира талия на оса, след като отслабна драстично
Путин и неговите роли: Какво са знаели германските тайни служби?
Генерациите в сблъсък: защо днешните различия са толкова остри
преди 13 години Финансова криза се трансформира в криза на дълговете и удари тежко периферията на еврозоната. Появиха се и прогнози за срив на единната валута. Ще отърват ли ножа европрасенцата до Март месец още? Когато еврото се ражда през 1999 г., Нобеловият лауреат и пророк на икономическата школа на монетаризма Милтън Фридмън е убеден - този проект няма да продължи повече от десет години. В интервю за сп. Ню пърспективс" Фридмън заявява: Еврото ще бъде голям източник на проблеми, а не носител на помощ. То няма прецедент. Доколкото знам, никога не е имало валутен съюз, който да е съставен от независими държави и да използва необезпечена валута, която да е просто къс хартия. Имало е съюзи, основани на злато и сребро, но не и на хартиени пари - които се намират в постоянна инфлация и са поддържани от политически независими образувания." Влиятелният икономист заключава, че еврото няма да преживее първата по-сериозна криза.Кризата, която започна в края на 2007-2008 година, засегна главно банковата система. Днес тя вече е двойна кризаобхванала е най-развитите и богати икономики, но засяга вече в дълбочина световната финансова система. Нестабилността на пазарите е вече хронична. Паниката се разраства на фона на дефицита на силни политически решения за кризата. В нейния епицентър е дълговата криза. Америка, ЕС, развитите държави, МВФ не могат да обуздаят вихъра на кризата. Във фискален план Америка е парализирана, а Европа, целият ЕС е на ръба на огромна финансова, социална и политически криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар