Банките в Испания ще трябва да отделят 50 млрд. евро, или около 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за провизии заради притежаваните от тях проблемни активи.
Това съобщи икономическият министър на страната Луис де Гиндос, като уточни, че допълнителните средства за провизии са част от нов кръг реформи на финансовия сектор, съобщи The Financial Times.
Икономическият министър на Испания допълни, че финансовите институции трябва да прочистят балансите си така, че да не са бреме за финансовото министерство.
Той добави, че създаването на “лоша” банка не е било обсъждано изобщо, въпреки спекулациите, че новият премиер Мариано Рахой готви подобна институция, която да абсорбира проблемните активи от испанската банкова система.
По-стабилните испански банки, като Santander и BBVA, се опълчиха на идеята за “лоша” банка. Финансовите институции заявиха, че могат и сами да се справят с проблемите си, както и че по-слабите банки би трябвало да бъдат погълнати от силните им конкуренти при необходимост.
Изглежда, че това е пътят, по който е тръгнало новото испанско правителство, още повече, че де Гиндос прогнозира нова вълна от сливания на спестовни банки, отбелязва изданието.
Според испанския икономически министър банките в страната ще осигурят парите за допълнителните провизии от приходите си.
Данни на централната банка на Испания показват, че банките в страната притежават проблемни кредити, свързани с имотния сектор, за 176 млрд. евро. Финансовите институции са провизирали около една трета от тези кредити.
В тази връзка Луис де Гиндос призна за “имотния проблем” на Испания, но беше категоричен, че той е разрешим.
“Това не е Ирландия и нещата тук са много по-различни”, коментира той.
Испания вече национализира 7 банки, като похарчи над 21 млрд. евро за държавни помощи за финансовия сектор, посочва изданието.


Крадци "берат" кабели от зарядните за EV
Цените в училищния стол, като в ресторант
ЕК иска забрана на социалките за деца под 13 години
Профилактика на тол камера променя движението по пътя София - Варна
Евростат с мрачна прогноза за България: Страната се топи
АУЕР в енергийното министерство: Бизнесът вижда риск за независимостта
Депозитната маса пази българските кредитополучатели от ръст на лихвите
Китайски AI компании са точили знания от американски конкуренти за своите модели
IPO-то на Anthropic за $2 трлн. остава в ход, а надпреварата в AI се ускорява
Британски депутати: AI носи рискове, сходни с тези от финансовата криза
Winkelhock Edition E34 е идеалнното BMW M5 за времето си
Hyundai ще учи електромобилите си да спират с двигателя
Умалена версия на Porsche 550 Spyder струва над 80 000 евро
Тази дизелова технология на Peugeot трябваше да промени градските коли
Най-мощният Volkswagen GTI в историята е със задно предаване
Кои бяха най-добре облечените звезди на наградите „Еми“
Най-чаровните звезди на наградите "Eми"
Поверия за празника на Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Ивелин Михайлов: Нагласено е Йотова да спечели президентските избори
преди 14 години Финансова криза се трансформира в криза на дълговете и удари тежко периферията на еврозоната. Появиха се и прогнози за срив на единната валута. Ще отърват ли ножа европрасенцата до Март месец още? Когато еврото се ражда през 1999 г., Нобеловият лауреат и пророк на икономическата школа на монетаризма Милтън Фридмън е убеден - този проект няма да продължи повече от десет години. В интервю за сп. Ню пърспективс" Фридмън заявява: Еврото ще бъде голям източник на проблеми, а не носител на помощ. То няма прецедент. Доколкото знам, никога не е имало валутен съюз, който да е съставен от независими държави и да използва необезпечена валута, която да е просто къс хартия. Имало е съюзи, основани на злато и сребро, но не и на хартиени пари - които се намират в постоянна инфлация и са поддържани от политически независими образувания." Влиятелният икономист заключава, че еврото няма да преживее първата по-сериозна криза.Кризата, която започна в края на 2007-2008 година, засегна главно банковата система. Днес тя вече е двойна кризаобхванала е най-развитите и богати икономики, но засяга вече в дълбочина световната финансова система. Нестабилността на пазарите е вече хронична. Паниката се разраства на фона на дефицита на силни политически решения за кризата. В нейния епицентър е дълговата криза. Америка, ЕС, развитите държави, МВФ не могат да обуздаят вихъра на кризата. Във фискален план Америка е парализирана, а Европа, целият ЕС е на ръба на огромна финансова, социална и политически криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар