Инж. Петър Петров е изпълнителен директор на „Балканкар Рекорд” АД - Пловдив. В предприятието работи вече 24 години. Фирмата е приватизирана през 2000 година чрез БФБ. Собственост е на дружествата „Рекорд кар холдинг” АД и "Стройинвест” ЕООД , а около 5 на сто от акциите държат индивидуални акционери по линия на масовата приватизация.
В годините след раздържавяването са създадени много нови модели и видове машини, променен е дизайнът им и агрегатите. През 2003 г. започват да се произвеждат електрокари заради нарастващото търсене на електрически машини. Обемът от продажбите на електрокари непрестанно се увеличава и вече представлява около 35 на сто от общото производство. Започва и производството на платформи с различна товароподемност, които се използват в големите промишлени предприятия, гарите и летищата и заедно с електрокарите вече представляват над половината от производството на компанията.
Разговаряме с инж. Петров за предизвикателствата пред управляваната от него компания, сектора и икономиката като цяло.
- Много тежки времена за всички настанаха за бизнеса през последните години. В същото време един от най-засегнатите от прехода сектори на икономиката беше машиностроенето. Как изглежда сега браншът?
Машиностроенето действително е един от секторите, които понесоха доста негативи след 1989 г. Причините са много разнопосочни. От една страна незаинтересованост на държавните учреждения и ведомства, които дълги години бяха собственици на предприятията. От друга страна – неяснотата, по мое мнение, у правителствата през този период, защото те не оцениха кое е полезно да се произвежда в България и кое не, кои са приоритетите и кои – не. Дори и в отраслите, които бяха обявени за приоритетни, като туризъм и селско стопанство, допуснахме хаос и бъркотия.
- А това, че се забави много приватизацията в този сектор, не предопредели ли до голяма степен тежкото му бъдеще?
Когато има безстопанственост и неяснота кой е собственикът на предприятието, не са ясно дефинирани целите на управленческия екип, нещата действително се влошават. Не може на всеки 6-7 месеца да сменяш ръководството на едно предприятие, както ставаше.
Това означава, че той докато започне да навлиза в нещата, трябва да си ходи. Какво да очакваме от него? Това влияе и на неговата нагласа: „при следващото правителство няма да съм тук, защо да се интересувам от резултата? Да изкарам поне докато тези са на власт”. Така че причините са наистина много.
През последните години започна усилено да се говори , че това, което произвеждаме в България, са ниско технологични продукти. Но няма и да имаме скоро високотехнологични продукти, защото концепцията за развитието на икономиката ни е сбъркана, въобще ако я има.
- При положение, че към настоящия момент частният бизнес е основният двигател на икономиката, как виждате ролята на държавата?
Държавата имаше големи възможности за въздействие, когато всичко беше под неин контрол. Единственото, което сега може да се иска от държавния апарат, е да създаде политиката за развитие и да създаде условията за реализацията й. Само че не я виждам тази политика, защото в касичката трябва да влизат повече пари, отколкото се харчат.
А ние години наред сме с отрицателно търговско салдо, което означава, че износът ни е по-малко от вноса. По този начин трудно се връзва бюджет. Стимули за износителите няма. Да не говорим, че фиксираният курс на лева спрямо еврото пък е един препъни камък за износителите, защото инфлацията в лева не се компенсира чрез промяна на стойността му спрямо еврото.
Левът стана прекалено надценен, от там - и нашите продукти са прекалено скъпи. И за да успеем ние да изнесем един продукт трябва драстично да свалим цената в евро или да е нещо много високотехнологично, което никой друг в света не го произвежда. Но в България вече няма такива производства, защото базата вече я няма – разрушиха се научните институти и големите обединения които имаха ресурс за развитие .
Ние тепърва, независимо дали е частна или държавна собствеността, ще създаваме нещата и ще вървим бавно и трудно нагоре. И постепенно може би ще стигнем до някакъв резултат, а може би – не.


Паника заради еврото: Хората се страхуват от измами и скок на цените
Учениците в Германия скочиха срещу закона за военната служба
Варна отбеляза Никулден с молебен за здраве и рибен курбан (СНИМКИ)
ИАМА: Дипломатите да уточнят как танкерът Kairos е докаран в български води
300 бойци от 21 държави се включиха във финалния SENSHI лагер за годината
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Затвориха Прохода на Републиката заради румънски камион
Времето утре: Валежите постепенно ще спират
Задействаха BG-АLERT в Бургаско, две реки преливат
Мелони иска закон, който "да се справи с джендър идеологията"
Почина Франк Гери, най-известният архитект на своето време


преди 13 години Само ще добавя, че от 1997 г., когато беше лева беше вързан за марката/еврото, повечето цени са се увеличили между три и четири пъти. Като пример ще дам цената на бензина, която беше около 80 ст., а сега е 2.50. По тази логика реалното съотношение на евро/лев е около 1:7. отговор Сигнализирай за неуместен коментар