Б. Байков: Очакваме радикална промяна в управлението на туризма

Каква е правилната политика според вас?

Практиката показва, че ключовите пазари са тези, които създават устойчивост, и затова е необходимо там да се рекламира, да се поддържа положителен образ и да се създава нагласа за пътувания сред нови сегменти.

Тревожният факт е, че по отношение на рекламата в електронна среда изцяло сме неглижирали всичко. В същото време в Европа решение за голяма част от пътуванията се взима именно в тази среда и се заплаща там. На развитите пазари дори вече се сегментира присъствието и се наблюдава сериозна рекламна експанзия на мобилните устройства и мобилните приложения, което при нас въобще не присъства, да не говорим за сегментиране. Това показва, че администрацията по туризма в момента няма представа как се развива рекламният процес на международния туристически пазар.

Смятате ли, че е необходим външен консултант за провеждане на националния туристически маркетинг?

Към момента практиката в България показва, че привличането на такива експерти и консултантски фирми е натоварено с огромна корупция. Няколко пъти бяхме свидетели на такива кампании, които се проведоха, създадоха се мастер планове и различни концепции, които всъщност не бяха приложени на практика, защото те са неприложими. Всъщност Националният съвет по туризъм е форматът, в рамките на който са събрани експертите, които представляват реалния бизнес, могат и трябва да решават тези въпроси.

Как гледате на идеята 1% от приходите да се заделят за реклама на вътрешния туризъм и 1% - за реклама на международен?

Това е добра идея и може да се случи. Но веднага изниква въпросът как ще се определят точно приходите от туризъм, защото в момента данните, които се привеждат от БНБ, не съответстват на реалното състояние.

Подходите, които се използват за оценка на приноса на българския туризъм към платежния баланс, са натоварени с огромна грешка. Например погрешен е подходът да се оценява обменената валута тук на място в страната -  валута се обменя и то в много големи обеми от граждани, които имат тук втори дом, от български емигранти и други, които се завръщат. Тоест това са огромни потоци от валута, които съвсем неточно попадат в графата приходи от туризъм.

На второ място -  много неточна е цялата система за отчитане на туристическите потоци. А бихме могли да въведем някои добри практики от развитите пазари – например с анкетиране на граничните пунктове, за да се оцени реално броят и видът на туристите, от кои направления пристигат и т. н. В момента цялата статистика е натоварена с огромна грешка. В този смисъл 1% от приходите от туризъм да се отделя за реклама е задължително, логично обосновано и необходимо, за да се стигне до правилна оценка.

Защо според бранша е необходима промяна в Закона за обществените поръчки и за публично-частното партньорство?

Има сериозен проблем в Закона за обществените поръчки, защото той предпоставя императивно да се избере изпълнител на дадена поръчка за най-ниска цена, независимо какво качество предлага. В този смисъл всички обществени поръчки, които имат контакт с туристическия бизнес, имат този недостатък.

По отношение на публично-частното партньорство филтърът би трябвало да преминава основно през неправителствените организации, защото там се пресича интересът на големи общности и именно там може да се намери решение, за да се предпазим от корупция. Що се отнася до туристическите атракции, които са публично-частна собственост, това е огромен ресурс, който държавата притежава, но не стопанисва, не може да го развива и презентира. Така той става неизползваем. А това е основна предпоставка за развитието на културен туризъм, който е голямата перспектива за България наред с още няколко важни сегмента – СПА туризъм, здравен туризъм и други.

Възможен ли е лозунгът България – дестинация на четири сезона?

Това е пожелание, което е добре да се сбъдне. Разбира се, трудно е да се работи в тази посока по принцип, защото едната предпоставка, която трябва да се изпълни, е да се постигне конкурентна среда за малки и средни фирми. Именно те ще могат да реализират тази цел.

Второто условие е държавната политика да се фокусира към създаването на имидж на страната като такава дестинация и да се реализира реклама, насочена към различни сегменти, които могат да защитят лозунга "България на четири сезона".