IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Цв. Пенкова: Ново антикорупционно законодателство ще сложи край на злоупотребите

ЕС трябва да адаптира стратегическата си митническа свързаност спрямо новите реалности, твърди евродепутатът

08:34 | 21.06.22 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Личен архив</em></p>

Снимка: Личен архив

Цветелина Пенкова има магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Защитава две бакалавърски степени - в университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария. Професионалният ѝ опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в "Егон Зендер". В момента Пенкова е евродепутат от БСП и Групата на социалистите и демократите. Тя е член на няколко комисии в Европейския парламент -  Комисия по бюджетен контрол; Комисия по промишленост, изследвания и енергетика; Комисия по регионално развитие; Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Г-жо Пенкова, в последните няколко месеца много ясно се видяха проблемите в по-слабо развитите страни от ЕС, които са лишени от ефективни системи за социални грижи. България не прави изключение. Европа има план, но докато той започне да действа, сигурно и войната ще свърши… Вие самата казвате, можем да обърнем тази тенденция, ако се подобри достъпът до схеми за публично и частно финансиране. Как точно си го представяте?

- Да, разбира се, че винаги трябва да се работи за постигане на най-ефективна добавена стойност от средствата, идващи по линия на европейската солидарност. Трябва да извлечем максимума от тях, за да повишим стандарта на живот на българските граждани. Необходима е и достатъчна добра информираност за текущи програми и възможности за финансиране. 

През пролетта на тази година, заедно с колеги от Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, проведохме мисия в България, за да проверим по какъв начин се инвестират европейските публични средства, какви трудности се срещат и какви мерки за оптимизация могат да бъдат въведени. В заключителния доклад от тази мисия призовахме българските власти за повишена прозрачност и анализ на финансираните от ЕС проекти. Подчертахме необходимостта от опростяване на правилата и намаляване на бюрократичните процедури, свързани с кандидатстването и управлението на европейски проекти.

Проблем, който установихме по време на нашите срещи, е че е необходимо да бъде въведена единна методология от страна на контролни и наблюдаващи органи на национално ниво, която да следва еднакви правила.
Достъпът до публично и частно финансиране може да бъде подобрен и с ускоряване на процесите по цифровизация и укрепването на административния капацитет, особено по отношение на обществените поръчки и предварителния контрол.

Без съмнение, най-голямата пречка в момента са корупционните практики и течове на обществени пари от близкото минало до близки фирми или конкретни кръгове. Нещо, на което трябва да бъде сложен край чрез приемане на работещо антикорупционно законодателство.

Доколко е адекватен към днешна дата  Европейският план за действие в помощ на социалната икономика? Питам, защото например законодателните предложения по Fit for 55 са изготвяни преди разгара на пандемията и войната в Украйна, а това са два фактора, които рязко промениха както нуждите от финансиране, така и схемите, по които то трябва да се случва.

- През април приключихме работата ни в Комисията по регионално развитие по становището на Европейския план за действие в помощ на социалната икономика, по който бях един от докладчиците. Успяхме да постигнем компромис, който призовава за по-лесен достъп за финансиране на подобни социално-отговорни институции. Посочихме, че местните власти са ключови за подпомагането и развитието на подобни социално-активни икономически субекти.

Що се отнася до законодателните предложения за нашите енергийни и климатични политики - те се изготвят и адаптират в този момент, но трябват още усилия за правилното отчитане на последиците от пандемията и от войната. Нужни са практически, работещи решения, а не просто политически послания. Част от законодателните предложения от пакета „Подготвени за цел 55“ не бяха гласувани миналата седмица в пленарната зала на Европейския парламент, а бяха върнати за преразглеждане в ресорните комисии. Т.е. първоначалните предложения действително не отразяват в пълнота новите реалности, последици и ефекти, най-вече от войната в Украйна. Като законодатели трябва да се опитаме да намерим правилен баланс, който от една страна да не уязви европейските граждани и индустрия и успоредно да предлага необходимите решения в борбата с климатичните промени. 

Отлагането и новите дебати не трябва да се чете като провал, а по - скоро като положителен сигнал, че по тази тема решенията няма да се взимат прибързано, а ще бъдат оценявани трезво и с внимание към социалното - икономическото въздействие от войната и от изпълнението на зелените цели. Сега нашата задача е да постигнем този необходим консенсус.

Доколко трябва да бъде водещо желанието на Европа за въглеродна неутралност в момента?

- Както споменах вече - до степен, която да отразява правдоподобно предизвикателствата и заплахите, свързани с изменението на климата и с последиците от войната. Постигането на въглеродна неутралност има две ключови крайни цели – от една страна – постигане на по-независима и сигурна европейска енергийна система, и от друга – създаване на предпоставки за устойчив модел на икономическо развитие, с ключов компонент - насърчаване на кръговата икономика. Всичко това означава инвестиции, които да повишат технологично възможностите за рециклиране и за многократно използване на наличните ограничени ресурси. Особено в ситуация като настоящата, когато ЕС изпитва недостиг на ключови суровини за своята индустрия, а ограничените количества оскъпяват многократно производствените процеси – „преизползването“ на наличните ресурси е реално необходима алтернатива.

Що се отнася до енергийния микс, който трябва да развиваме оттук нататък, той трябва да бъде зелен, устойчив и по - малко зависим от външни доставки на енергоизточници. Toва е формулата, която следваме. Решенията в тази посока не са много - развитие на енергия от възобновяеми източници, диверсификация на доставчиците за вносни суровини, икономия на енергия чрез по - голяма енергийна ефективност и на сградите, и на транспорта. И не на последно място – развитие на базови енергийни мощности, като ядрената енергетика. Това ще позволи в много по - голяма степен да бъдем независими и да покриваме енергийните си нужди, разчитайки и на собствени източници на енергия.

Добре, но енергийната независимост, за която се бори Европа, звучи чудесно на теория, само че въглеродните емисии не са единственият проблем. ЕС е огромен вносител на
първични ресурси, които се добиват в други части на света... Fitfor 55 донякъде  решава някои проблеми, но има ли по-универсално и ефективно решение – например по-голям фокус върху изграждането на възобновяеми източници?

- Да, и този фокус намира още едно потвърждение в наскоро предложения от Европейската комисия план „REPowerEU”. В него има повишена амбиция, касаеща увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници от 40 на 45% до 2030 г. Това изисква мерки в много посоки – увеличение на инвестициите, облекчаване на тромавите административни процедури за реализиране на ВЕИ проекти, намиране на ефективен и икономически целесъобразен начин за съхранение на произведената енергия, осигуряване на регулаторна сигурност и предвидимост за инвеститорите.

Що се отнася до зависимостта от доставки на първични ресурси и суровини, ЕС също има нужда да заложи на прагматична политика. Тук усилията трябва да бъдат съсредоточени върху диверсифициране на веригите за доставки от устойчиви пазари със стратегически международни партньори – Южна Америка, Чили, Канада и др. В тази връзка ЕС трябва да адаптира стратегическата си митническа свързаност спрямо новите реалности. Митническият съюз се нуждае от ясна стратегия по отношение на държавите, с които ЕС тепърва ще търгува ключови суровини за индустрията и производствата си. Като всяко партньорство, се очаква да бъдат облекчени търговските режими и митнически ограничения, което да улесни вноса. И не на последно място, както вече имах възможност да подчертая, трябва да разчитаме повече на рециклирането и кръговата икономика, за да можем да използваме повторно суровините, които вече имаме в ЕС.

Остава едно впечатление в момента, че на практика този така наречен „зелен преход“ сякаш създава повече проблеми, отколкото решава?

- Не бих казала, че създава повече проблеми. Напротив, може да се каже, че отваря добри възможности и перспективи предвид новите реалности. Подобни заключения по - скоро се опират на недостатъчна информираност на обществото за зелената трансформация. Това се потвърждава и от проучвания на общественото мнение, които показват, че близо 75% от българите не са запознати с целите на Зелена сделка. А когато няма предвидимост и достатъчно информация и знания, човек се чувства несигурен и асоциира ситуацията повече с проблем, отколкото с решение. Има предизвикателства неоспоримо, но възможностите, ако бъдат правилно и плавно осъществени, ще позволят на ЕС да ограничи външните си зависимости. А в средносрочен план ЕС ще развива конкурентна икономика, която произвежда по-ефективно и замърсява по - малко. 

И тук идва въпросът за скоростта и за националните особености и различния старт за страните членки на входа на тази икономическа и обществена промяна. И това, както вече имах възможност да спомена пред вас, е една от причините по – рано този месец Европейският парламент да върне за доразглеждане ключови законодателни досиета от пакета „Подготвени за цел 55“. Трябва да има разбиране и консенсус, че това, което приемаме като европейско законодателство, трябва да отчита регионалните различния, различната степен на готовност на всяка страна и социалното въздействие върху по - бедните и уязвими групи. За да е успешен зеленият преход, той трябва едновременно да подобрява живота на гражданите, да гарантира конкурентоспособността на европейската индустрия и да допринася за опазването на околната среда.

Идеите на ЕС се случват на фона на непрекъснато растяща инфлация, която няма изгледи скоро да се успокои, а реално предложените законодателни  промени ще повишат значително вече и без това космическите цени на различните енергоизточници. Как може да се излезе от тази ситуация?

- Цената на енергията от възобновяеми източници е по-ниска от цената на енергията, базирана на изкопаеми горива. Развитието на възобновяеми източници на енергия изисква и първоначални инвестиции. По това направление ЕС предлага много възможности за финансиране спрямо наличните оперативни програми, включително и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.

Още с договарянето на зелените цели е видно, че потреблението на електричество драстично ще се увеличи в следващото десетилетие. Дори само електрифицирането на транспортната мрежа  предполага почти двойно по-голямо потребление на електроенергия. Отделно, „позеленяването на индустрията“ също ще изисква допълнително електричество. За да се справим с това нарастващо потребление, е нужно развитието на базови енергийни мощности.

На теория базовите енергийни мощности са три вида – базирани на газ, на изкопаемите горива и ядрената енергия. Първите две не отговарят на дългосрочната икономическа рентабилност и зелените цели, но ядрените централи и проекти са доказали своята стратегическа важност. Ядрената енергетика е постоянен нисковъглероден източник на енергия, при това на достъпни и по - ниски дългосрочни цени. В тази връзка до лятото се очаква позицията на Европейския парламент за включването на ядрената енергетика в списъка на зелените и устойчиви инвестиции, което е важно от гледна точка на стимулиране на инвестиционната активност за изграждане на нови ядрени мощности. От месеци активно работя по този въпрос и се надявам с гласуването си Европейският парламент да потвърди тази перспектива. 

Има само един климат, така че намаляването на емисиите от един континент не помага, ако той продължи да внася продукти, произведени с мръсна енергия другаде по света. Например идеята за спиране на производство на двигатели с вътрешно горене на практика ще доведе до по-голяма обвързаност с Китай за производство на батерии…

- Факт е тази обвързаност и зависимост на ЕС от световни производители на батерии за електромобили. Екосистемата на електромобилността в ЕС, за разлика от САЩ и Китай, е закъсняла, но набира скорост. Има и много рискове и предизвикателства пред индустрията и в частност пред малките и средни предприятия (МСП).

Промените засягат близо 17 000 малки и средни предприятия в ЕС, които са специализирани в производство на автомобили с двигатели с вътрешно горене и съответните резервни части и компоненти за задвижващите части.  Почти половината от елементите на всяка батерия, използвани за електроавтомобилите, са свързани с електроника. Поради тази причина ролята на компаниите за електроника става все по - важна. Това им позволява да навлязат на автомобилния пазар и да се конкурират с производителите на оригинално оборудване. В допълнение, ако в електрически двигател има само 20 движещи се части, то при конвенционалния двигател говорим за над 2000. Това ще намали потреблението на услуги от МСП по следпродажбено обслужване. Но от друга страна, поддръжката за крайните потребители ще бъде по - евтина в един дългосрочен план.

Последна актуализация: 12:27 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Имената на бизнеса виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 0
serafima
преди 5 месеца
Не познавам тази жена. Но звучи ли ви сериозно: "Тя е член на няколко комисии в Европейския парламент - Комисия по бюджетен контрол; Комисия по промишленост, изследвания и енергетика; Комисия по регионално развитие; Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителит" Има ли всички тези компетенции? Живи и здрави да са, но не са ефективни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още