Цв. Пенкова: Ново антикорупционно законодателство ще сложи край на злоупотребите

Със сигурност ЕС трябва да увеличи и развие своя потенциал що се отнася до инвестициите в информационни и комуникационни технологии, което е ключова предпоставка за дигитализация. Необходимо е фокусирано обучение по четири основни направления – наука, технология, инженерство и математика, така наречения STEM подход - интердисциплинарен и приложен.

Растежът и конкурентоспособността на Европа в бъдеще зависят от способността ѝ да не изостава именно от челните места в областта на научните изследвания и иновациите. ЕС финансира тази цел с близо 100 млрд. евро по програма „Хоризонт Европа“, плюс допълнителни 8 млрд. евро по програма „Дигитална Европа“.

Има нещо, за което малко се говори, а ми се струва ключово - значително предизвикателство за следващата фаза на Европейската зелена сделка е разработването на цялостен план за гарантиране на добро управление на природните ресурси. ЕС трябва да засили инвестициите си както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Какво може да се направи за преминаването към по-ефективно използване на материалите като императив за сигурността, както енергийната, така и като стратегия за избягване на конфликти?

- Да, ключовата фраза е „ефективно използване“ както на ресурсите, така и на енергията. Тук говорим за затворен икономически и производствен цикъл. Един от стълбовете, на които трябва да се основава бъдещата европейска енергийна система, е повишаването на енергийната ефективност. Спестяването на енергия има две основни реални измерения. Първо, разходите ще намалеят. Второ, енергийната ефективност предполага намаляване на количествата от нужна енергия, което ще спомогне за ограничаване на зависимостите на определени енергийни суровини.
В Европейския парламент в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, работим интензивно по ключова директива в тази връзка - Директивата за енергийни характеристики на сградите. Красноречив факт е, че сградите (сградният фонд) в ЕС консумират 40% от произвежданата енергия и образуват 36% от емисиите на парникови газове. Директивата поставя амбициозни цели за нулеви емисии от сградния фонд на ЕС до 2050 г., като подобряване на енергийната ефективност за най - енергоемките 15% от сградния фонд трябва да се случи до 2030 г. за жилищни сгради и до 2027 г. за нежилищни сгради.

Обновлението на сградите от гледна точка на по - висока енергийна ефективност е един от начините да се борим на практика с енергийната бедност. Това води до пряко намаление на сметките за ток и отопление -  анализите показват, че това намаление може да достигне до 50% при сгради с висока енергийна ефективност.
И по това законодателство следва да бъдат отчетени особеностите и разликите в сградния фонд между Източна и Западна Европа. Работя активно с българската администрация и строителен бранш, за да защитим нашия национален интерес по възможно най - добрия начин. Но добрите решения предполагат да има възможност за избор и всички технологични решения да бъдат на масата – това е т.нар. принцип на технологичен неутралитет, който отстоявам.

Много се говори за възможностите за финансиране на проекти за развитие на регионите, внедряване на иновации и преминаване към въглеродно неутрална икономика. Как ще накарате обаче хората в по-малките населени места да преосмислят начина си на живот и да инвестират в по-ефективни методи на отопление например? Изобщо как може да се повиши ефективността за участие на гражданите в проекти?

- Ще започна от финансовия аспект. Говорим за значителни инвестиции, които в много случаи, и в тази криза и с високи цени на строителните материали, не са достъпни за хората. Макар и те да имат своята възвръщаемост в краткосрочен и средносрочен план. Подобренията на енергийната ефективност на жилищните сгради могат да доведат до незабавно намаляване на сметките – с близо 50%. В дългосрочен план тези подобрения значително увеличават себестойността на недвижимите имоти. По Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 1 807 млн. лв. за енергийно обновяване на сградния фонд. Тези средства се отнасят до цялостно енергийно обновяване на многофамилни жилищни, търговски и публични сгради, като продължава практиката за 100% публично финансиране. Целта е 30% подобрение на енергийна ефективност. Все още не са ясни точните условия и критерии за кандидатстване, но се надявам това скоро да бъде изчистено като въпрос.

Предвид, че обновителните дейности на жилищния сектор е един от начините за борба с енергийната бедност, държавата трябва да полага усилия и в посока за разяснителни информационни кампании, които да обясняват по какъв начин гражданите могат да се възползват от този публичен ресурс. Не на последно място, необходимо е да бъдат пресечени корупцията и селективният подбор при санирането на сгради. В недалечното минало станахме свидетели на доста скандали със злоупотреба на средства и неясен подбор на сгради, на които се правят енергийни подобрения.

Къде е ролята на държавата, не може само със средства от ЕС?

- Европейските средства не са панацея, но те са важни за държави като България с догонващо социално - икономическо развитие и  представляват важна финансова помощ, съизмеримо с нашия БВП. За по-малките населени места основните инвестиции са именно по линия на европейско съфинансиране. Ролята на държавата е да договори с Европейската комисия стратегическото планиране на европейските средства за следващия програмен период по начин, който да повиши жизнения стандарт на хората и икономическо развитие, особено в най - бедните региони на България. А правилната и целесъобразна комуникация и координация между местни и национални органи трябва да осигури достатъчна информираност по конкретните процедури и възможности както за бизнеса, така и за гражданите.

На 24 юни организирате конференция в София на тема „Иновации чрез политика“. Разкажете какъв е поводът за тази инициатива?

- Да, дори ще се възползвам от случая да поканя Вас и Вашите читатели на тази конференция, която организирам на 24-ти юни от 9:00 часа в София Хотел Балкан. Смятам, че като общество ни е необходим откровен разговор за това къде е ролята на държавата и политиката и как да подпомогнем  развитието на иновациите на национално и европейско ниво. Много е важно всички заинтересовани страни – и правителство, и индустрия, и научни среди, и образователни институции, ние като евродепутати, да работим в една посока, за да подкрепим и развием българския и европейския иновативен и научен потенциал. Необходими са стимули, подкрепа на държавата и на ЕС за находчивите специалисти, учени и предприемачи. Трябва да бъдат развити и подобрени държавните и европейски политики, за да се отговори на нуждите на сектора. Ще обсъдим всичко това и други въпроси, които предполагам ще изникнат в хода на конференцията.

Какво целите с този форум и какви въпроси се очаква да бъдат обсъдени?

Целта е да очертаем политики и решения за стимулиране на растежа чрез развитието на иновативния и научен потенциал в нашето общество. Ще се фокусираме върху ролята на държавата и на ЕС в изграждането на устойчива среда за развитие на иновации и технологии, какви са финансовите и законодателни инструменти за подкрепа на научноизследователска и развойна дейност и предприемачество. Ще бъде чута и позицията на младите хора в индустрията. В конференцията ще се включат водещи учени и специалисти, политици от България и от европейските институции, представители на индустрията, на частния сектор, на фондове за рисков капитал, на неправителствени организации. Надявам се и вярвам, че този форум ще бъде интересен и полезен. Смятам, че така откриваме дебата по една сериозна и важна за развитието на икономиката и обществото тема.