Кризата с издръжката за живот прави жилищата недостижима мечта за много европейци

И вие ли сте един от онези 30-годишни работещи хора, които искат да се задомят и да купят първото си жилище в дружелюбен, гостоприемен европейски град?

Пак си помислете.

Растящите цени на имотите превръщат жилищната собственост във все по-недостижима мечта за много европейци – проблемът се допълва от кризата с издръжката за живот, която засегна особено тежко жителите на градовете и по-бедните домакинства, пише онлайн изданието Politico.

„Ръстът на цените на жилищата е огромен и е дори още по-голям в градовете, особено в големите градове“, коментира Ламия Камал-Чауи, директор на Центъра за предприемачество, малки и средни предприятия, региони и градове към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „И той вече не влияе само на бедните, а също и на средната класа“, допълва тя.

Цените на жилищата и на наемите нарастват стабилно от 2014 г. насам, дори по време на пандемията от Covid-19, когато, за разлика от предишни икономически кризи, търсенето на жилища се увеличи, тъй като продължителните блокади и увеличаването на работата от разстояние закотвиха хората в домовете им.

Точно когато икономиката започна да се възстановява през 2022 г., нашествието на Русия в Украйна донесе нови бюджетни главоболия на правителствата и голяма криза с издръжката за живот за домакинствата. Жилищата не само са по-скъпи, а и е все по-трудно хората да си позволят достъпни жилища. Миналата зима много европейци закъсняха с плащания по ипотечни кредити и наеми или изпитаха затруднения да отопляват жилището си.

По данни на Eurofound младите жители понасят най-тежък удар от имотната криза. Младите европейци живеят по-дълго с родителите си, по-вероятно е да имат жилище под наем, отколкото собствено, и често са обезсърчени да търсят по-добра работа в райони с повече възможности, защото не могат да си позволят да живеят там.

Това е „голямо притеснение“ за градовете, които „имат нужда младите хора да останат конкурентоспособни“, отбелязва Камал-Чауи и допълва, че „ако те не могат да си позволят апартамент, никога няма да се установят в даден град, колкото и привлекателен да е той“.

Въпреки притесненията, че растящите цени на жилищата може да са знак за имотен балон, първите признаци сочат, че сме в безопасност (засега).

В отговор на кризата с издръжката за живот централните банки в света повишават лихвите, ход, който преобърна десетгодишната тенденция на нарастване на цените на жилищата през 2022 г., съобщи швейцарската банка UBS. В изданието ѝ за 2023 г. на индекса на имотните балони в света само два от наблюдаваните 25 града – Цюрих и Токио, са били в риск от балон.

Това може да е лъч надежда за жилищния пазар като цяло, но е лоша новина за бъдещите собственици на жилища, тъй като лихвените повишения означават по-труднодостъпни ипотечни кредити.

Освен това един от основните проблеми, които правят жилищата недостъпни – недостигът на подходящи домове, все още не е разрешен и може да бъде задълбочен от кризата с издръжката за живот.

„Търсенето на жилища расте, но предлагането не може да му отговори“, отбелязва Камал-Чауи.

Отговорът на недостига на жилища с издигането на нови сгради е труден главно заради регулаторни и пространствени ограничения, които са особено остри в по-големите градове, счита ОИСР.

Освен това строителството на нови жилища стана значително по-скъпо през последните десет години, особено от началото на пандемията. Индустрията се възстанови през 2021 г., но миналата година одобрените за строителство нови сгради отново намаляха, въпреки че остават значително повече в сравнение с нивата преди пандемията.

Някои градове се опитват да отговорят на недостига, като превръщат бизнес и офис сгради, които се опразниха по време на пандемията, в социални жилища, но този подход не е наличен навсякъде, тъй като „не всички градове имат публични социални жилища, много от тях дори нямат никакви наличности от жилища“, казва Камал-Чауи.

Общините също трудно намират жилищна политика, която да отговаря на променящите се нужди на местните жители, допълва тя.

Според нея „качеството на живот в големите градове спада и хората осъзнават, че искат да имат добър живот“ в не толкова забързани квартали в покрайнините или в средни по големина градове, които започват да изпитват недостиг на жилища.

„Нещата се развиват много бързо – това, което работеше преди, може би вече не работи“ и градовете трябва да примирят амбициите си с бюджетните ограничения, породени от кризата с издръжката за живот, казва Камал-Чауи и допълва, че кметовете, независимо от политическите им пристрастия, сега смятат разрешаването на проблема с недостига на жилища за приоритет.

„Някои градове бяха напълно неангажирани до неотдавна, но сега започват да предприемат действия, те нямат избор“, отбелязва тя.