Ивайло Захариев: Централната минерална баня в София може да стане символ на града

След 39 години, когато беше затворена за ремонт, Централната минерална баня в София може отново да се превърне в символ на града и ключов термален център. Това заяви Ивайло Захариев от Българска асоциация за термално наследство, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

„В деня на 112-годишнината от откриването на Централната минерална баня бе подписан меморандум за нейното възстановяване между Българската асоциация за термално наследство и кмета на Столична община Васил Терзиев“, съобщи той.

Ивайло Захариев се надява в най-скоро време да се организира международен конкурс, за да се ускори възстановяването на емблематична сграда в центъра на София, която е паметник на културата с национално значение.

Той напомни, че Банята разполага с уникален ресурс – 1 млн. литра минерална вода дневно, който към момента не се използва.

По думите му от 12 бани в София работят само две – Панчарево и частично възстановена баня, функционираща като спа център. Захарев коментира, че автентичните бани се различават от модерните спа центрове, предлагайки тиха и лечебна атмосфера. „Вече се работи по пускането в експлоатация и на някои от другите бани в столицата. От тези сгради остават още десет да се възстановят, като сега се работи по Овча купел. Очаква се тя да бъде отворена през август месец, така че ни остават още девет сгради. Но основните шест сгради, върху които ние сме се фокусирали са в централната градска част, което включва Централна минерална баня и тя трябва да стане едно бижу на термалността“, очаква Захариев.

Според него Асоциацията ще направи всичко необходимо да възстанови мрежата от термални центрове, модерни по форма, но запазили духа и лечебната стойност на традиционните бани. Идеята включва не само балнеология, но и културни и туристически услуги – от басейни и терапии до ресторанти и фитнес зали. Захариев подчерта, че те имат огромен потенциал не само за туризъм, но и за редовно ползване от столичани, които могат да бъдат основен двигател на възстановените съоръжения. „Разбира се, вътре може да има и фитнеси, козметични салони, един хубав ресторант или кафетерия. Така че ние си представяме първо една мрежа от такива центрове“, коментира той бъдещата им визия.

Захариев подчерта, че само 50 от 125 минерални бани в страната функционират, а останалите – включително архитектурни и културни паметници – се рушат. Той отбеляза, че в България има 75 изоставени "дворци на водата". „Желанието ни е да включим и други общини, имали сме срещи с кметове, например в Кюстендил, в Хасково и на други места, но засега целта ни е да се фокусираме върху София“, обясни той.

По думите му, липсата на координация между различни институции – министерства, областни управи и общини – пречи на единното управление и опазване на тези обекти. „Въпреки това в София вече се усеща промяна: създава се работна група към общината, планира се международен архитектурен конкурс, а гражданският натиск се очаква да ускори процеса".

Кой и защо построява Централната минерална баня на София? Какви екстри могат да предложат съвременните спа центрове с минерални води? Защо балнеологията е все още занемарен и подценяван клон на медицината в България? От кого зависи възстановяването на софийските минерални бани?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.