Младите хора в Будапеща се присъединяват към поколението на наемателите

Когато напуснах семейния си дом, за да уча в университет през 2007 г., и се установих в центъра на Будапеща, цените на жилищата почти не бяха тема на разговор сред приятелите ми. Наех стаи в апартамент в центъра за 90-120 евро на месец. През 2025 г. подобна стая в споделен апартамент ще струва най-малко 230 евро, два пъти повече от цената преди 15 години. Говорете с всеки на възраст около 20 години в Будапеща днес и задължително ще се появи темата за задълбочаващата жилищна криза, като една от определящите трудности в живота им, пише Шаба Йелинек за британския вестник Guardian.

Статистическите данни рисуват също толкова мрачна картина. Между 2010 и 2024 г. Унгария е отбелязала най-голямото увеличение на индекса на цените на жилищата сред страните членки на ЕС. Докато средното повишение в съюза е достигнало 55,4%, индексът на цените на жилищата в Унгария е отбелязал ръст от 234 на сто. В същото време нетните доходи на човек от населението са се повишили само с 86% между 2010 и 2019 г. Столицата Будапеща е в центъра на кризата. По данни на Унгарската национална банка цените на жилищните имоти са надценени с 5% до 19%. Това отчасти се обяснява с високия дял на инвестиционните покупки, те са съставлявали 30% до 50% от всички сделки през последните пет години в Унгария. За разлика от много други столици на ЕС инвеститорите в имоти в Будапеща не са предимно чужденци, които са съставлявали само 7,3% от сделките между 2016 и 2022 г., нито са институционални участници. Вместо това те са предимно унгарски граждани. Тъй като недвижимите имоти се превърнаха във все по-привлекателна инвестиция за домакинствата от горната и средната класа на фона на нарастващата икономическа несигурност, резултатът е задълбочаване на поляризацията в унгарското общество.

Проблемът стана толкова очевиден, че след десетилетие на мълчание дори дясното правителство на партия Фидес започна да го признава през последните месеци. Откакто дойде на власт през 2010 г. с конституционно мнозинство, жилищната политика на Фидес беше съсредоточена основно върху субсидирането на покупките на жилища за семейства от средната класа. Само около 10% от всички държавни разходи, свързани с жилищното строителство, бяха насочени към групите с по-ниски доходи. Междувременно секторът на общинските жилища в Унгария е намалял драстично – от 20% от жилищния фонд през 1990 г. до едва 2% днес.

Дългогодишното пренебрегване на жилищния проблем от правителството не е случайно. То произтича от дълбоко вкоренана идеологическа нагласа. През 2014 г. премиерът Виктор Орбан обяви в интервю: „Моят основен принцип е, че домът е моята крепост, вярвам в собственото жилище и в семейния дом“. Тази нагласа, която е обичайна за страните от бившия източен блок, представя жилищната собственост като културно предопределение, а мащабните програми за общински жилища от времето на държавния социализъм – като исторически аномалии.

Но това виждане не е нито исторически точно, нито икономически реалистично. Всъщност жилищната политика от социалистическата епоха имаше силни прилики със системите за общински жилища в Западна Европа. Строителството на достъпни жилища спомогна за социалното издигане на милиони хора, като създаде възможности, които преди това бяха немислими. Но след 1990 г. антикомунистическите нагласи, съчетани с реформите на „шоковата терапия“, включително бързата приватизация на половин милион жилища, формираха политическа представа, която измести на заден план жилищата под наем и общинските жилища и ги замени с мечтата за всеобща жилищна собственост.

Но днес тази мечта става все по-недостижима. През последното десетилетие делът на домакинствата, които живеят в жилища под наем в Будапеща, е нараснал от 12,7% на 17,5%, като младите хора са особено силно представени – 35% от тази група са живели в имот под наем през 2022 г. Само през последната година наемите са се повишили средно с 10%. Въпреки жилищната собственост на национално ниво в Унгария остава около 90%, в столицата ясно се очертава „поколение на наемателите“. Младите хора без финансова подкрепа от семейството все по-често възприемат жилищната собственост като недостижима цел. Неотдавнашно проучване установи, че 38% от хората в зряла възраст в унгарската столица би разгледало възможността да наеме жилище, ако има достъпни и сигурни варианти. Тъй като митът за пълна жилищна собственост става все по-явно нереалистичен, търсенето на достъпни жилища под наем нараства.

Въпреки липсата на системна държавна подкрепа за достъпни жилища в Будапеща, започват да се очертават някои обнадеждаващи инициативи. Общината в унгарската столица неотдавна създаде агенция за социални жилища, вдъхновена от успешни модели от гражданския сектор. Тъй като 16,7% от жилищата в града са били незаети през 2022 г., агенцията работи за свързване на празните имоти с нуждаещи се домакинства, като предлага сигурни услуги по управление на собствениците и достъпни наеми на наемателите.

Друг обещаващ ход е, че общината успя неотдавна да използва правна вратичка, за да купи от правителството 85 хектара запустели земи. Първоначалните планове за терена предвиждат мащабно устойчиво строителство, което може да включва хиляди достъпни жилища. Тези намеси на местните власти, макар и обещаващи, се сблъскват с постоянни пречки от националното правителство на Фидес, което се противопоставя на инициативите на зеления кмет на Будапеща от опозицията.

Междувременно жителите и гражданските организации се опитват да създадат решения отдолу-нагоре. Например Алиансът за съвместно строителство на недвижими имоти експериментира с модели на жилищно строителство, ръководени от общността. Вдъхновена от германската Mietshäuser Syndikat, Асоциацията за колективни жилища в Зугло купи жилищен блок през 2018 г. и го управлява на кооперативен принцип, като осигурява достъпни наеми за седмината наематели. Без достъп до публична подкрепа или етично финансиране, проектът беше финансиран с директни заеми от приятели и активисти. Подобни усилия се полагат и в други столици в региона, а мрежата от тези първи по рода си жилищни кооперативи, Moba, кето означава „самостоятелно строителство чрез взаимна помощ“ на сърбо-хърватски, вече е създадена.

Тези граждански инициативи могат да дадат надежда на едно поколение, което иначе би се сблъскало с все по-големи затруднения. Но системната трансформация на тези жилищни режими може да се осъществи, само ако правителствата променят курса си и ако ЕС започне да насочва повече директно финансиране към достъпни жилища в унгарски и други източноевропейски градове.