Г. Максимова: Резки движения на пазара на имоти не се очакват

Това, което на мен ми прави впечатление, е че обемът на продажбите в новостроящи се сгради рязко се увеличи. По време на кризата сделки „на зелено“ почти не се сключваха, а сега наблюдаваме дори завръщане на практиката жилища да се ангажират от купувачите още на проектна фаза. Това стимулира строителите да търсят и разработват нови терени. Все още новото предлагане се поема с лекота от пазара. В по-далечна перспектива, обаче, съществува риск за свиване на платежоспособното търсене, което ще се отрази на реализацията на някои инвестиционни проекти в строителния бранш. 

Жилищният сегмент в Европа и по света като цяло привлича доста големи институционални инвеститори, което в България все още не можем да видим. Какво би привлякло един такъв инвеститор към българския пазар, каква доходност можем да предложим?

Големите инвеститори търсят най-вече сигурност на своя капитал и добра доходност. България все още се счита от инвеститорите за рисков пазар и доходността трябва да е достатъчно висока, за да бъде оправдан този риск. Напоследък се наблюдава известен интерес на чуждестранни инвеститори към реализация на по-големи проекти, както в нежилищния, така и в жилищния сегмент. Годините на криза дадоха възможност за подготовка на такива проекти до степен започване на проектиране и строителство. Като пример мога да посоча „Lozen Residential Park”- проект за изграждане на сателитно селище в непосредствена близост до Източната тангента на Околовръстния път на София и в полите на Лозенската планина. Проектът представлява изключителна възможност за инвестиране в изграждането на еднофамилни къщи и обслужващи сгради с напълно нов начин на обитаване, какъвто до момента в София няма.  

Какви са според Вас най-големите рискове пред пазара на имоти в България, предвид и близките конфликти в региона – този в Украйна и в Близкия изток, както и политическата обстановка в страната?

Въпреки че България се намира в периферията на тези конфликти, те засягат в еднаква степен целия Европейски съюз, а бежанската вълна до голяма степен заобикаля нашата територия. Рискът за пазара на недвижими имоти у нас се дължи по-скоро на вътрешни фактори - политически и административни. Бавните процедури, тежката бюрокрация, непрозрачната съдебна система и честите и хаотични законодателни промени в редица сектори, които засягат пазара на недвижими имоти, са най-големите рискове, отблъскващи чуждестранните инвеститори.

На какви терени биха могли да разчитат инвеститорите в жилищни имоти в предпочитаните квартали? В каква посока може и трябва да се развива столицата като локации?

Напоследък хората, които си купуват къщи около София, имат все по-високи изисквания. Те искат да имат среда. София има потенциал за развитие в източна посока, където има изключително добри незастроени терени. Там слънцегреенето е по-голямо, а комуникацията е по-добра. Тази част на София тепърва ще се разработва. Там има доста терени, които са с влязъл в сила подробен устройствен план и сменен статут. Те чакат подходящи инвеститори, които биха искали да получат желаната доходност в един по-дълъг период от време.

Как виждате развитието на северозападните райони на София, както и северните в близост до Околовръстния път?

Тези райони са подходящи за логистика, за търговски и офис центрове. През годините входно-изходните артерии на града не се изградиха по оптималния начин. Южната дъга на Околовръстния път беше изцяло изградена, а сега се продължава строителството му в северозападна посока. Това е изключително важна артерия за София, която не само ще подобри комуникацията, а и ще облекчи движението в столицата. Входно-изходните артерии, които пресичат Околовръстен път като бул. „Европа“, „Ломско шосе“, „Цариградско шосе“ и т.н., трябва да бъдат приоритет на градоустройството в София, защото от тях зависи цялостното развитие на града.

Какво може да се направи с това, което вече имаме, защото по някои от тези пътни артерии вече има сериозен обем строителство без никакви планове?

Действително, на някои от тези пътни артерии има постройки, които не могат да получат постоянен статут в новите устройствени планове, и трябва да бъдат премахнати с оглед дългосрочната визия за развитие на София. Отчуждаването на тези имоти е проблем, тъй като общината ще има допълнителни разходи по тяхното заплащане.