Собственици на земеделска земя готови да сезират ЕК за законова поправка

„Ако този чл. 4а в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) бъде бъде приет, ще опитаме да сезираме Конституционния съд, чрез институциите, които могат да го направят. И считаме, че ако тази поправка стигне до Конституционния съд (КС), няма начин да не бъде отхвърлена. Обмисляме и действия за сезиране на Европейската комисия (ЕК).” Това заяви Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) на пресконференция днес.

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) отправи предупреждение към всички собственици на земеделска земя да се въздържат от сключването на дългосрочни наемни и арендни договори. Апелът е във връзка с решение на Парламентарната комисия по земеделие и гори към 41-во НС за връщането на чл. 4а в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

„Ако чл. 4а бъде приет, ще бъде нужно (ако реши да продава) собственикът да прати писмо до арендатора, в което да му предложи сделка, и в 30-дневен срок арендаторът да му отговори. Тук проблемът е следният. Предлагате му 300 лв./дка, той е съгласен, но вие вече имате цена от 320 лв./дка от друг купувач и отново трябва да му изпратите писмо и да чакате нови 30 дни. Това неминуемо ще затрудни процеса на сделката и ще я оскъпи с 15% в условията на криза”, обясни Петков.

„Правото на собственост е гарантирано от конституцията. Не може да бъде ограничено със закон по какъв начин да бъде осъществена разпоредителната сделка. Това ще изкриви пазара на земеделска земя и ще спре комасационния процес на пазарен принцип”, заяви Петков.

По думите му по-големите проблеми са докато започнат да текат тези 30 дни, тъй като те започват да текат, след като откриеш арендатора. „Един арендатор може да бъде търсен шест месеца, една година, а може и да не бъде открит никога. Мисля, че сделките ще бъдат блокирани масово. А сделките ще бъдат блокирани с минимум 6 месеца, и то - ако имаме насреща един добронамерен арендатор”, сподели Стефан Асенов, член на БАСЗЗ.

„Ако сте нотариус или купувач, няма как да знаете дали декларациите на продавача, че е предложил на арендатора, са верни. Арендаторът има право в срок от 3 месеца да влезе в сделката. Така купувачът и нотарусът ще треперят 3 месеца, защото сделката може да бъде отменена. При отмяна нотариусът носи материална отговорност”, сподели Александър Загорски, член на управителния съвет на БАСЗЗ.

Според Борислав Петков с въвеждането на чл. 4а „баща няма да може да прехвърли земя на сина си, без да пита арендатора. Това е честа практика, защото дарението или завещанието е оспоримо”.

Който иска да има правото на пръв купувач, може да го запише в договора за наем и аренда, но това трябва да е резултат от договаряне между собственика и арендатора, а не на закон, смятат от асоциацията.

„Вносителите на поправката в закона за ползване на земеделски земи са трима депутати от управляващата партия, като при обсъжданията беше показана една твърдост и липса на желание за диалог”, сподели Стефан Асенов.

България е с най-раздробената собственост в ЕС, като българинът притежава между 3 и 5 дка земеделска земя. Този закон според асоциацията може да блокира реформата в земеделието. „Представяте ли си да имате два апартамента, като единият го давате под наем, и някой да ви каже, че имате право да продадете втория апартамент, стига наемателят да ви позволи”, обрисува ситуацията Асенов.

„Собственици на земя ще спрат да сключват дългосрочни договори и това ще попречи на арендаторите да планират бизнеса си, което ще се върне като бумеранг срещу арендаторите. Когато се чу, че чл. 4а ще се връща, след като преди година и половина бе отменен, дългосрочните договори спряха”, посочи Борислав Петков.

„Около 4 хил. арендатора ще се възползват от дългосрочните договори които имат, като ще се възползват от възможността да ги натиснат за по-ниска цена. От общо 80 000 земеделски производители едва 5% ще бъдат облагодетелствани. Преди рентите бяха по 5-6 лв. на дка, а сега са до 30-35 лв. и това не се харесва на арендаторите. Ограничен бе и процесът на обработка на земя без плащане за това”, сподели Стефан Асенов.

Членове на БАСЗЗ обработват над 700 000 дка земеделска земя и ние също сме арендатори, но не се нуждаем от привилегията да сме пръв купувач, сподели Петков.

Александър Загорски изрази надеждата си, че Правната комисия в Парламента ще спре този закон, тъй като там има бивши нотариуси, които много добре знаят какви проблеми създаваше чл. 4а.

„В момента между 9 и 10 млн. дка се ползват неправомерно. Като основна причина за това от асоциацията на зърнопроизводителите се изтъква, че не могат да се открият собствениците. От Асоциацията на зърнопроизводителите неколкократно се обявиха против комасацията, а сега твърдят, че чл. 4а ще подпомогне комасацията”, сподели Борислав Петков.

Свързани компании: