Андалусия - символът на падението на Испания

Всяка година милиони туристи от северните части на Европа се стичат към испанската провинция Андалусия, привлечени от слънчевите плажове, сенчестите площади и фламенкото. Южната испанска област обаче се превърна в символ на падението на Испания, а дребният бизнес там плаща висока цена за това, пише Ройтерс.

Всяка една от всеки 10 фирми в провинцията е била закрита през последните три години, а над 80% от останалите фирми разполагат с по-малко от трима служители. Това ги прави особено уязвими към икономическия срив, причинен от имотния крах през 2008 г., банковата криза и нарастващите опасения около бъдещето на еврозоната.

След като в продължение на повече от 10 години Андалусия се развиваше с по-ускорени темпове от останалата част на Испания, сега тя запада по-бързо и е изправена пред масова безработица и разрастваща се бедност.

Местните власти твърдят, че нямат намерение да последват примера на Валенсия и да поискат спасителен заем от централното правителство. Въпреки че Андалусия е сред испанските провинции с едно от най-високите нива на дълг в страната, тя е и най-гъстонаселеният регион с най-нисък дълг на глава от населението.

Като се има предвид обаче, че икономиката на Андалусия вероятно ще продължи да се свива през тази и следващата година, както и натискът за намаляване на дефицита и ограниченият достъп до кредитните пазари, експертите се съмняват в способността на провинцията да рефинансира дълговете си за близо 1,6 млрд. евро до края на тази година без да получи помощ.

От края на имотния бум Андалусия оцелява почти изцяло благодарение на туризма и селското стопанство. В момента обаче туристи почти няма, а онези, които идват, са с пакетни почивки и почти не харчат пари.

В продължение на четвърт век Андалусия поглъщаше европейски фондове, които й помогнаха да се превърне от западнал район с високо равнище на неграмотност до място с високоскоростни влакови линии, хиляди километри магистрали, съвременни училища и университети. Това до голяма степен се случи благодарение на любимия син на региона - бившият премиер социалист Фелипе Гонсалес, който през 1985 г. подписа договора на Испания за присъединяване към Европейския съюз.

През 1996 г. една трета от всички инвестиции в региона бяха от европейски фондове, докато през 2008 г. този дял бе едва 12,3% и ще продължи да намалява и догодина, което още повече ще засили натиска върху региона.

Андалусия също бе погълната от имотната треска. Строителството и жилищният пазар се разрастваха с бързи темпове благодарение на евтините кредити, наливани в бетонни конструкции, особено по стотиците километри някога девествено крайбрежие.

Сега обаче строителната индустрия е срината, а брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението възлиза на 17 578 евро - едно от най-ниските равнища за страната.

Един от всеки трима жители на Андалусия в трудоспособна възраст в момента е безработен спрямо един на четирима за страната. Близо 7,5% от всички безработни в еврозоната живеят там. Почти 30% от жителите на провинцията живеят под границата на бедността в сравнение с 19,5% средно за страната.

Според 28-годишният Алваро Фалкон, който продава изкуствени ледени пързалки близо до Севиля, единственият начин да се оцелее е да се избяга от местния пазар и да се намери нова ниша за бизнес. В момента той изнася пързалките си в 53 държави и това е един от малкото примери за успех в региона.