Какво ни казват финансовите съотношения ROE и ROA

При оценяването на една компания инвеститорите гледат множество съотношения. Такива например са съотношението цена на акция/печалба на акция (P/E – Price/Earnings per Share), цена на акция/счетоводна стойност на акция (P/B – Price/Book) и други.

Едни от най-интересните и най-използвани финансови съотношения при оценяване на компании са възвращаемостта на собствения капитал (ROE – Return On Equity) и възвращаемостта на активите (ROA – Return on Assets).

Както повечето финансови съотношения, ROE и ROA са полезни най-вече когато се използват за сравняване на две или повече компании от един и същ или сходен сектор.

ROE и ROA са показатели, които измерват колко ефективно компанията успява да превърне собствения си капитал или активите си в печалби. Колкото по-високи са двете съотношения, толкова по-добре говори това за дадената компания. И двете съотношения са един вид оценка за ефективността на мениджмънта на дадена компания.

Какво показва ROE?

ROE, или възвращаемостта на собствения капитал, се изчислява като разделим нетната печалба на средно-претегления собствен капитал за даден времеви интервал:

ROE = Печалба / Собствен Капитал

Собствен Капитал = Активи – Задължения

Тъй като собственият капитал представлява разликата между активите и задълженията на компанията, той се нарича също и „нетни активи“.

Тъй като в рамките на една година активите и задълженията на един бизнес варират, с тях варира и собствения му капитал. Това налага да използваме средно претеглен собствен капитал. Например ако разглеждаме само две тримесечия, то средно претегленият собствен капитал се изчислява като:

Среден Собствен Капитал = [СК (I тримесечие) + СК (II тримесечие)]/2

След това резултатът се сравнява с общата печалба за двете тримесечия.

Така ROE ни показва, колко ефективно мениджмънтът на компанията превръща 1 лев инвестиран от собствениците на компанията (акционерите) в печалба. Високо ROE е по-добре отколкото ниско. Така например, ако ROE e 10%, това означава, че за всеки 10 млн. лв., инвестирани от акционерите, мениджмънтът реализира 1 млн. лв. печалба .

Какво показва ROA?

ROA, или възвращаемостта на активите, се изчислява като разделим печалбата за даден период към средно-претеглените активите за съответния времеви интервал.

ROA = Печалба / Активи

(Средно-претеглените активи се изчисляват по аналогичен начин с посочената по горе формула за собствения капитал).

ROA ни показва колко ефективен е мениджмънта на компанията при превръщането на активите в печалби. Както при ROE, високото ROA (спрямо другите компании в същия сектор) е добър сигнал, тъй като сочи за компетентен мениджмънт.

Каква е разликата между ROE и ROA?

В много от случаите двете съотношения са сходни, но е възможно да съществува и значителна разлика между тях. Нека илюстрираме това със един опростен пример:

Компания XYZ има следните финансови показатели (активите и задълженията са с техните средно-претеглени стойности):

Собственият капитал на XYZ (Активи – Задължения) е 10 млн. лева., активите са 100 млн. лв., а печалбата - 2 млн. лв. Съответно ROE (Печалба/ Собствен Капитал) е 2/10, или 20%. Това е високо съотношение по повечето стандарти.

ROA обаче ни показва нещо друго – ROA (Печалба/Активи) = 2/100, или 2%, което е сравнително ниска стойност.

Причината за голямата разлика между двете са задълженията на компанията. Ако един инвеститор обръща внимание само на ROE, може надцени потенциала на компанията и да инвестира прибързано в нея. В случая причината за високото ROE са високите задължения (които автоматично означават малък собствен капитал), а не високата ефективност на мениджмънта.

Изводът е, че двете съотношения трябва да бъдат гледани заедно. Ако съотношението ROA е добро и компанията няма големи задължения, то тогава високо ROE е добър знак за компанията, тъй като означава, че мениджмънтът успява да свърши добра работа за акционерите.

От горния пример също се вижда, че ако задълженията са 0, то ROE = ROA , тъй като собственият капитал е равен на активите. Това не винаги е добър знак, тъй като означава, че компанията оперира само със собствен капитал и може да подобри резултатите си, като се възползва от финансиране от банки и от паричните пазари.

По-внимателен поглед върху резултатите, ще разкрие, че ROE е всъщност частта от ROA без задълженията. Това става ясно като декомпозираме ROE:

ROE = [Печалба/Активи] x [Активи/Собствен Капитал]

или

ROE = ROA x [Активи/Собствен Капитал]

Вторият елемент от уравнението, съотношението активи към собствен капитал, е именно финансовият ливъридж на компанията, т.е. колко пъти инвестициите (или активите) надвишават собствения капитал на предприятието.

Колко трябва да са ROE и ROA?

На този въпрос няма еднозначен отговор. Някои индустрии са по-капиталово интензивни от други. Тоест те изискват повече инвестиции в активи. Такива например са преработвателната промишленост, добивната и други. В тези сектори е нормално ROA, да е по-малко тъй като знаменателят (активите) е по-голям.

В други сектори това не е така. Нека вземем за пример една софтуерна компания. Тъй като основният актив на компанията – хората, не могат адекватно да бъдат отбелязани в счетоводния баланс, има подценяване на активите на тази компания. Тогава ROA (а също и ROE) могат да са много големи, но това не значи задължително, че мениджмънта е ефективен, тъй като голямото съотношение може да се дължи на неадекватното оценяване на активите.

Трети подобен пример е когато ROE и ROA са високи, защото индустрията, в която оперира компанията, не е капиталово интензивна. Един такъв пример може да е адвокатска кантора. В този случай основната инвестиция е по-скоро в труд от колкото в активи. Тъй като активите са ниски (а също и собствения капитал) тогава съотношенията ROA и ROE ще бъдат високи. В този случаи обаче, компанията може да има трудности свързани с навлизането на конкуренти в бизнеса. Поради слабата капиталова интензивност в сектора, няма особени пречки за навлизането на нови играчи, тъй като не се изискват големи инвестиции за влизане на пазара и това може да направи компанията уязвима на атаки от конкуренти.

Въпреки че няма определени граници за двете съотношения, хубава долна граница е нивото на лихвения процент. ROA би трябвало да е над лихвения процент, тъй като иначе инвестициите на компанията не дават достатъчно добри резултати. В този случай компанията вместо да инвестира в активи (машини, сгради и др.) може да депозира тези пари в банка, тъй като това ще носи по-добра възвращаемост. Така, при по-високи лихвени проценти, би трябвало да виждаме и по-високи ROA и ROE.

Изводи и заключения

За да се избегнат тези ситуации при финансовия анализа на ROE и ROA на даден бизнес е най-добре сравненията да стават с други компании от същия сектор. В такива ситуации наистина може да направим заключение, че по-големи ROE и ROA наистина означават по-компетентен мениджмънт.

При анализа на ROE трябва да обърнем особено внимание на финансовия ливъридж на компанията. Трябва да внимаваме той да не е много голям, тъй като това може да увеличи изкуствено съотношението, без това да е индикативно за добри резултати.

Първо трябва да се анализира ROA и ако неговите нива са добри (отнесено към други компании от сектора) тогава се анализира и ROE , тъй като то включва и способността на бизнеса управлява добре финансовия си ливъридж.

Тези и други финансови съотношения за българските публични компании може да намерите в сектор Компании на Investor.bg