Българите изостават значително от другите европейци в социалните си умения

23 на сто от българските работодатели имат проблеми при запълването на свободните места с липсата на социално-емоционални умения на работниците. Това каза Виктория Левин от Световната банка на образователен форум, цитирана от БТА.

По думите й бизнесът отчита, че на българите им липсват два пъти повече в сравнение с другите европейци т. нар. „меки“ умения като компетентност за сработване с другите.

Познавателните и социално-емоционалните умения на българските работници са измерени с помощта на национално представително проучване BLISS от 2013 г. Включени са хора на възраст от 18 до 65 години.

Проучването показва, че капацитетът за познавателни умения намалява с възрастта и всички работници между 50 и 65 години имат по-ниски познавателни умения в сравнение с по-младите им колеги, изключение прави умението за четене на текстове. По-възрастните работници обаче компенсират с по-добри социални умения.

Мъжете и жените в България имат сходни познавателни умения, разликата е, че жените показват по-добри резултати при четенето на таблици и графики. Жените имат и по-добри резултати при социално-емоционалните умения, каза Виктория Левин.

По-добрите резултати при жените в "меките" умения обаче не им помагат особено при търсенето на работа, защото резултатите от проучването показват, че за заетостта при мъжете са важни повече уменията, докато при жените е важно най-вече образованието.

За жените е важно да са съзнателни на работа, докато за мъжете способността им да се променят, да се нагаждат към новите условия е по-важното умение, отчита проучването. Мъжете с фиксирано виждане за живота имат по-ниски приходи от тези, които искат да се променят.

От Световната банка цитираха данни, според които едва 38 на сто от децата от ромски произход между 3 и 6 години посещават предучилищни занимания. Само 15 процента от ромите мъже и 9 на сто от жените роми завършват училище, като и за двата пола е от изключителна важност близостта на местоживеенето им до училището.

Левин препоръча на тези, които оформят образователната политика на страната, да променят така системата, че да се развиват по-добре социално-емоционалните и познавателните умения на учениците.

Намаляването на неравенствата в ранното образование, ранно включване на бедните, уязвимите и маргинализираните групи също беше препоръка, около която се обединиха всички участници във форума.

Българската образователна система е силно разделяща българските ученици на база на социално-икономическото положение на семейството, отчете още Виктория Левин. По думите й е характерно деца от семейства с еднакво материално положение да посещават еднакви училища, разделянето започва в първи клас, но най-силно е след седми.

Образованието прекъсва цикъла на бедността, то е пътят към упражняване на всички останали човешки права и напредъка на държавата, заяви Мария Хесус Конде, представител на УНИЦЕФ в България. Според данни от 2013 година на УНИЦЕФ в България 1000 деца годишно никога не влизат в образователната система, а около 7 000 деца отпадат на година от училище, преди да достигнат четвърти клас. По данните на организацията отпадането е особено подчертано в по-горните класове от пети до осми - до 20 на сто от всички деца през 2013 г. са отпаднали.

Според УНИЦЕФ достъпът до образование е белязан от етнически неравности - 23,2 на сто от ромските деца не посещават училище, а момичетата от ромски произход е по-вероятно да отпаднат от образователната система. От УНИЦЕФ започват кампания за популяризиране на новия закон за предучилищно и училищно образование, тъй като според организацията със законодателната промяна се въвеждат важни демократични принципи за включващо образование, за участие на деца, родители, учители, директори при формирането на държавните стандарти.