Вместо очакваното от всички покачване на лихвите от страна на Федералния резерв, през тази година можем да станем свидетели на четвърти кръг на програмата за количествено улеснение в САЩ. Тази нестандартна теза застъпи пред CNBC стратегът на Nomura Боб Януа, като по думите му по-високите лихви могат да дойдат евентуално чак в края на 2016 г.
"Ако потреблението в САЩ не се съвземе, тогава защо, по дяволите, Фед ще повиши лихвите?", пословично запита Януа във вторник.
"Мисля, че (второто тримесечие на 2015 г. – бел. ред.) е от решаващо значение. То ще ни даде реална информация за представянето на бизнеса в САЩ".
Потребителските разходи в САЩ са нараснали минимално през февруари, показват последните данни на Министерството на търговията на САЩ. Новите цифри показаха увеличение от 0,1% през миналия месец след спада с 0,2% през януари. Потребителските разходи са отговорни за около две трети от брутния вътрешен продукт в САЩ.
Някои от по-агресивните във вижданията си членове на Фед, като председателят на звеното в Сейнт Луис Джеймс Булард, смятат, че институцията трябва да покачи лихвите още към края на второто тримесечие. В действителност някои икономисти разглеждат подобна стъпка като жизненоважна за ограничаването на балоните на капиталовите пазари. Според тях това би могло да внесе нужната дисциплина на пазара.
Боб Януа призна, че Фед може да покачи "незначително" процентите и по този начин да си издейства "буфер" за евентуално ново понижение в бъдеще в случай на забавяне на икономиката.
Той добави, че без отскок на потребителското търсене в САЩ, американската икономика ще се нуждае от нова програма за количествено облекчаване, за да се справи с опасността от изпадане в дефлация, която е завладяла целия свят.
"Досега отдавахме икономическите данни за първото тримесечие в САЩ на времето... Ако второто тримесечие е по-силно отколкото първото, или не показват значително подобрение, отиваме на покачване (на лихвите – бел. ред.) в края на следващата година".
Федералният резерв започна агресивно разширяване на баланса си скоро след началото на световната финансова криза през 2008 г., осъществявайки програма, която стана известна като QE1 (Quantitative easing 1 – Количествено улеснение 1). След кратко прекъсване Фед започна втори кръг на програмата през 2010 г., а впоследствие – и трети през 2012 г., който нямаше краен срок. Програмата бе официално прекратена през октомври 2014 г.
Всичко за политиката на централните банки четете тук!


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам


преди 11 години точно . Ако нещо отличава кризата 29-та и тази в момента е координацията между централните банки на конвертируемите световни валути отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Като улеснят ойрото и долара поДскъпне, моат се заемат с ново улеснение на дойлера. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ще рече, прекаленото лично богатство пречи на системата да се развива. Ако, да речем, съсредоточа в ръцете си 10 милиарда, които нито мога да изям, нито да изпия, нито нищо /за поколения напред нито сам, нито със семейството си/ но, не ги освобождавам за публични цели /напр. да строя балници, детски градини, да спонсорирам университети, общински и др.дейности/ то, тези средства се вадят от икономиката и някой някъде ще трябва да "напечата" нови, които някъде някак да влязат в системата, да са има вода във воденицата. Иначе, тя спира и-ето ви поредната криза. Изводът?Ами, супербогатите там да дарят своите свръхликвидности за обществени цели. Само тогава няма да се наложи ново печатане и обезценяване на натрупаното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Задават ли се нови количествени улеснения в САЩ?" Значи, интересна работа: Навъдиха си милиони милионери и хиляди милиардери, те "печелят" едни пари, трупат ги /някъде/, вадят ги от потреблението по този начин и...ето ви го запекът на Системата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Точно , т.н. "количествени улеснения" ще продължат докато дълговете не бъдат размити или около 10 г. според мен отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Световната икономика е хванала системен запек. Трябват й не количествени улеснения, а английска сол. ФЕД трябва да затвори печатницата за количествени улеснения и да отвори солници за количествени облекчения. Планините от дългове ще се превърнат в тор, толкова много тор, че от космоса земята ще изглежда като кравеферма. Оруел е бил пророк, когато е написал "Фермата". отговор Сигнализирай за неуместен коментар