Фед ще бори следващата рецесия с ограничаване на доходността по ДЦК

Целите на двата подхода са сходни: намаляване на дългосрочните лихвени проценти за насърчаване на нови разходи и инвестиции от домакинствата и бизнеса. Изкупуването на облигации може също да намали дългосрочните лихви, като сигнализира за намеренията на Фед да задържи лихвите по-ниски, отколкото пазарите очакват.

Съществуват известни рискове пред успеха на този подход

Инвеститорите може да бъдат по-малко склонни да купуват ценни книжа, защото смятаха, че Фед може да се откаже от тази политика при неочаквано ускорение на инфлацията.

Това се случва през 1947 г., когато Фед вдига ограничението си върху краткосрочните държавни ценни книжа, като същевременно поддържа такова за дългосрочните. Доходността по дългосрочните облигации изведнъж изглежда по-малко привлекателна за инвеститорите, които също може би се съмняват в надеждността на това ограничение.

В резултат на това Фед трябваше да закупи повече облигации. В края на 1948 г. облигационните участия на американската централна банка нарастват от по-малко от 1 млрд. до 11 млрд. долара.

Някои длъжностни лица смятат, че поставянето на тавани върху доходността може да осигури същата сума стимули чрез придобиване на по-малко ценни книжа, отколкото при програмата за изкупуване на облигации от 2012 г. до 2014 г., когато Фед закупи над 1,6 трлн. долара в държавни и ипотечни ценни книжа.

„Това може да е доста полезно, ако можете да управлявате стратегията за излизане от програмата и не се притеснявате твърде много от загубата на контрол над размера на разходите си“, казва Нейтън Шийтс, бивш старши икономист на Фед, който сега е главен икономист в инвестиционно-консултантска фирма PGIM Fixed Income.

Ето как може да работи. Ако Фед намали лихвените проценти до нула и заключи, че е вероятно да задържи лихвите на това ниво най-малко две години, институцията може да засили този ангажимент, като ограничи доходността на всяка ценна книга, която падежира преди януари 2022 г.

За да намали доходността в дългосрочен план, Фед може да съчетае такъв подход на допълнителни покупки на по-дългосрочни ценни книжа с традиционните количествени облекчения.

Според гуверньора на Фед Лаел Брайнард ограничаването на доходността върху ценни книжа с по-малка продължителност за определен интервал от време би могло да облекчи всички притеснения относно стратегията за излизане от програмата, тъй като такъв портфейл е много ликвиден.

Труден въпрос за решаване е колко далеч от кривата на доходност да бъдат фиксирани лихвите. Бившият управител на Фед Бен Бернанке често спори, че зрелостта и рисковият профил, а не размерът на притежаваните ценни книжа, определят степента, в която покупките на облигации стимулират икономиката. При подобно мислене закупуването на активи с по-дълги срокове дава по-голям стимул.