Темпът на растеж на производствените цени в Китай се е забавил до най-бавното си ниво от шест месеца насам през януари, докато покачването на потребителските цени също се е свило насред намалялото търсене в имотния сектор, новите противоепидемични мерки и усилията на правителството да овладее поскъпващите суровини, съобщи Ройтерс.
Индексът на производствените цени е нараснал с 9,1% на годишна база, показаха данните на националната статистическа служба на страната в сряда. Очакванията на анализаторите, анкетирани от Ройтерс, бяха за ръст от 9,5%. За сравнение – годишното увеличение през декември е било 10,3 на сто. Това е най-бавният темп на покачване от юли 2021 г. насам.
И докато производствените цени продължават да са на високо равнище заради проблемите със снабдителните вериги, потребителската инфлация в Китай контрастира с инфлационния натиск в повечето други икономики.
Според анализаторите забавящата се инфлация може да даде възможност на Китайската народна банка да разхлаби паричната политика, за да подкрепи забавящата се икономика, въпреки че големите централни банки по света преминават към затягане на политиките си.
"Малко вероятно е опасенията около инфлацията да възпрат централната банка от още мерки за разхлабване на паричната политика“, каза икономистът за Китай от Capital Economics Шеана Юе.
Индексът на потребителските цени е нараснал с 0,9% на годишна база, докато очакванията бяха за ръст от 1%, а увеличението през декември е било в размер на 1,5 на сто.
"По-ниската инфлация отразява слабото вътрешно търсене“, каза главният икономист в Pinpoint Asset Management Джъуей Джан. "Макрполитиките станаха по-подкрепящи, но отнема време ефектът да се прехвърли върху икономиката“, предупреди Джан.
Китайската икономика се бори със завишените разходи за производство, предизвикани от поскъпналата енергия. През януари цената на въгледобива и обработката на въглищата се е увеличила с 51,3% на годишна база, докато извличането на петрол и газ е поскъпнало с 38,2 на сто.
Китайската народна банка намали лихвените проценти и инжектира пари във финансовата система на страната, а очакванията са мерките за облекчаване да продължат. Според Юе от Capital Economics ще има още лихвени понижения преди средата на годината.
Въпреки че възможността за разхлабване е рядко удоволствие, което повечето централни банки в момента не могат да си позволят, то властите в Китай са внимателни да не разхлабят паричната политика твърде бързо и рязко, което би могло да доведе до пореден ръст в цените на жилищата, предизвикан от спекулации.
Имотният сектор в страната се е охладил заради нарастващата предпазливост от страна на купувачите и заради ограниченията за тегленето на заеми.
"По отношение на лихвените понижения, централните банкери не искат да изтрият всички резултати, които постигнаха миналата година на имотния пазар“, каза главният икономист в Hwabao Trust Ни Уен.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?