IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пентагонът внедрява специално ДНК, с което да се предпази от фалшификаторите

Министерството на отбраната на САЩ изисква от доставчиците си да маркират продуктите си със специален знак, носещ името SigNature DNA

16:11 | 01.09.13 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	Освен Пентагона, банките в Европа също използват SigNature DNA, за да&nbsp;се борят с престъпността.<em> Снимка: Ройтерс</em></p>

Освен Пентагона, банките в Европа също използват SigNature DNA, за да се борят с престъпността. Снимка: Ройтерс

Също както много компании, така и Пентагонът се опитва да се предпази от фалшифициране на електронните части за своите технологии. „Веригата на доставките донесе много подобрения в глобален мащаб, но също така тя стана уязвима за фалшификаторите“, обяснява говорителката на Агенцията за защита на доставките към Министерството на отбраната на САЩ Мишел МакКаскил. „Фалшивите микропроцесорни схеми излагат на риск отбранителната система и сигурността на всеки един от нас.“

За да се преборят с надвисналата заплаха, военните на САЩ прилагат нова тактика. Те изискват от доставчиците си да маркират микропроцесорните схеми, които се използват във всичко – от самолетите до медицинското оборудване – с патентовано ДНК, наречено SigNature DNA. То е разработено от учените по приложна биология в Stony Brook, Ню Йорк и е невидимо за човешкото око, но видимо под ултравиолетовите лъчи. Всеки доставчик получава свой личен идентификатор, който военните разпознават.

Пентагонът предприе мерките против фалшифицирането на схемите през ноември 2012 г. след 18-месечен тестови период, в който стана ясно, че SigNature DNA не може да бъде заменен или прехвърлен върху други продукти.

До момента Пентагонът е сключил договор с 18 доставчици, които ще предлагат микросхемите със собствен SigNature DNA знак, като също така ще им възстановява допълнителните разходи по проверката на достоверността на маркировката.

По думите на директора на Института по приложна биология в Stony Brook Джеймс Хейуърд SigNature DNA е разработен чрез извличане на ген от растение, впоследствие модифициран съвсем малко така, че да не бъде бъркан с друг подобен ген в природата.

„Използвахме малко химия и направихме възможно знакът да е годен за употреба във всякакви условия“, обяснява той. „Имаме капацитета, даден ни от сложността на ДНК молекулата, за да изработим безкраен набор от знаци. Също така имаме капацитета да променим всеки един знак и да произведем безкрайно количество от него.“

В някои аспекти военните са закъснели. Още от 2008 г. генетичните знаци се използват за защита на стоки като вина и висококачествени дрехи от фалшифициране. Банките в Европа също внедриха SigNature DNA, за да се борят с престъпността, като го използват в мастилото, с което защитават кутиите, с които пренасят парите.

Според Хейуърд през юни във Великобритания знаците са решили 57 присъди. „В един от случаите полицията залавя престъпник и намира пари под пода в дома му“, разказва Хейуърд. „Парите бяха белязани със SigNature DNA и това даде възможност да се проследят още 23 обира на банки. Виновникът за всички тях е бил именно този човек.“

SigNature е ключовата съставка на DNA Fog, нов вид защитна система с дим, който маркира нарушителите с генетичен материал, който се премахва трудно, и недвусмислено ги свързва с престъплението.

„Полицията почти винаги има представа кой е виновен за дадено престъпление, но просто понякога няма достатъчно улики, с които да го докаже. В този случай не ДНК-то, което заподозрения оставя след себе си (и се използва като доказателство в съда) може да свърши работа, а е по-добре да използваме ДНК-то, с което маркираме заподозрения“, коментира още шефът на приложните биолози от Ню Йорк.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:04 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 0 rate down comment 0
Сините камъни
преди 10 години
Като се спомена за кражби и затвор, та се сетих, кога ще приватизират и нашите затвори?В Америка всичките са частни! Щото чух, че и пощите искат да приватизират, Явно се бърза, държавата ни окончателно да се обезкърви!Станишев и сие трябва да си осребрят парите, които изнесоха по време на прехода, което всъщност не е никакъв преход, а си е нагла кражба!А хората не са прости, а много ни съкратиха живота, докато се обърнеш и нов "строй"! Пример нашия преход! И да се върнем назад се вижда, че ние никога не сме имали избор за нещо добро. Били сме водени за носа през цялото време и най-вече Костовото. Най-големите кражби и то узаконени, са при него и по-време на тройната коалиция!Да си харесаме човек за министър-председател и той да избира екип. Партиите са умряла работа!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 0 rate down comment 0
iivanoff
преди 10 години
"Обаче схемата има и друго продължение, в зависимост от натрупаната критичната маса, която пък зависи от степента на мизерия и търпимостта на дадено общество. Както показва историята това са революциите (метежи, възстания, граждански войни и войни)." - това го компенсират с изкуствено манипулирани процеси в обратна посока (метежи, възстания, граждански войни и войни). После пак се зареждат с очакване на "нещо ново" или им писва и от самото действие на протест следствие на манипулация. Хората са по-прости отколкото си мислят ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 0 rate down comment 0
Натрий
преди 10 години
И защо се стигна до тук? Бедност ->безчестие -> (кражби, лъжи, фалшификации) -> технологии->съд->затвор. Обаче схемата има и друго продължение, в зависимост от натрупаната критичната маса, която пък зависи от степента на мизерия и търпимостта на дадено общество. Както показва историята това са революциите (метежи, възстания, граждански войни и войни).Икономиката била наука, която се опитва да обясни как да се разпределят оскъдните ресурси. Ами няма как.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още