Софтуерният бизнес реализира 1,74% от БВП на България

Проблеми и предложения

Основният проблем пред IT сектора в страната е, че бързото му развитие през последните години води до това, че капацитетът му започва значително да надвишава възможностите на образователната система в страната. За да може България да продължи развитието и налагането си като високотехнологичен хъб в Югоизточна Европа и инкубатор за иновативни старт-ъп компании, индустрията трябва да вземе няколко основни мерки, посочват от БАСКОМ.

Една от тях е издаването на т.нар. „сини карти“, които биха позволили привличането на квалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Този ход би довел до намаляване на настоящия дефицит в сектора.

В дългосрочен план от БАСКОМ настояват за дълбоки структурни реформи в образователната система, които да бъдат съобразени с изискванията на бизнеса.

„България няма как да стане благоденстваща страна, ако не развиваме индустриите с висока добавена стойност“, категоричен е Явор Джонев, член на УС на БАСКОМ. По думите му, за да се развиват такива индустрии, те трябва да бъдат разпознати като национален приоритет на политическо ниво. 

За целта обаче е необходимо и осъществяването на сериозна реформа в образователната система.

„Нека не си мислим, че приемането на нов закон за образованието е въпросната фундаментална реформа. Той може да реши само някои проблеми в системата“, коментира Джонев.

Той твърди, че има пет конкретни проекта, които могат да бъдат извършени в рамките на този правителствен мандат.

На първо място според него е промяна в концепцията за учебния предмет "Информационни технологии", който в момента е „пропиляно време“. Идеята на БАСКОМ е той да се превърне в предмет по „мислене, системи, творчество и дизайн с информатика“. За да се случи това, ще е необходима преквалификация на учителите. Идеята е предметът да използва съдържанието на всички други предмети като среда за реализация на такова мислене.

Вторият проект включва сравнителното изследване на добрите практики в България и създаването на система за иновации в образованието. Според Джонев е необходимо да бъде изградена система за оценяване на тези практики, която да насърчава добрите резултати и да потиска лошите.

Третият проект предвижда възстановяването на професията „програмист“ за всички желаещи ученици от 9-и до 12-и клас. По думите на Джонев в момента има работна група, която изгражда учебната програма за такъв предмет.

На четвърто място според специалиста е необходима промяна на политиката по отношение на подпомагането на хората, които искат да се преквалифицират и да преминат от сектори с ниска добавена стойност към такива с висока добавена стойност.

„Държавата трябва да провиди в това инвестиция с висока възвращаемост, от която всички печелят“, категоричен е Джонев.

Последната мярка, предложена от БАСКОМ, е въвеждането на изисквания за получаване на средно и висше образование с определено ниво на английски език, доказано с международен тест като TOEFL. От асоциацията настояват за международно признато тестване, което е необходимо, защото "всеки бизнес днес е информационен и се нуждае от огромни обеми от информация, по-голямата част от която е на английски език".

„Готови сме да инвестираме ресурси и да се въвлечем в управлението на тези проекти“, допълва Джонев. Според него в момента фирмите от бранша влагат големи усилия в доквалификацията на специалистите, излизащи от университетите. Честа практика е и студентите да започват работа на пълен работен ден още във втори или трети курс, така че се обучават предимно в процеса на работа, а не толкова във висшите учебни заведения.