EasyDoc - телемедицина във време на пандемия

Явор Йорданов е управляващ съдружник в EasyDoc.bg, платформа за запазване на час при лекар онлайн, а отскоро и платформа за провеждане на онлайн консултации. Има 10 години опит в сферата на разработка на IT решения за бизнеса, като е работил с клиенти от цял свят, в това число САЩ, Сингапур, Саудитска Арабия, Абу Даби и т.н. Има няколко стартъпа зад гърба си, като EasyDoc.bg е последното му начинание върху което работи през последните две години заедно с другите си двама съдружника Слав Начев и Цветан Райков. 

Последната ни среща беше преди две години. Как се промени и разви компанията за това време?

- За тези две години много неща се случиха. Специфичното при EasyDoc.bg е, че това не е просто платформа за запазване на час при лекар, но и „маркетплейс", в който всеки пациент може да намери лекар на базата на рейтинг и напълно безплатно да си запише час. Тоест нашият клиент са както лекарите, така и пациентите. И двете страни не могат една без друга и трябваше плавно да добавяме различни специалности, за да имат пациентите богат избор на добри специалисти. Смятам, че с тази задача се справихме добре, защото днес над 250 специалиста и около 16 лечебни заведения използват платформата всеки ден, за да регулират графика си и потока пред кабинета. Месечно платформата се използва от над 20 000 пациента, като държим да отбележим, че сме единствената услуга за запазване на час при лекар, която е налична, както през уеб, така и на мобилни приложения. Разбира се, нашата цел е да достигнем до всички лекари и пациенти в България и за целта сме изготвили стратегия, която следваме. 

COVID-19 се превърна във фактор за промяна в много компании и тепърва има шанс да видим и по-съществени промени в някои бизнес модели. При вас до каква промяна доведе?

- Ние усетихме промяната много бързо, защото плановите приеми и ваксинациите бяха временно преустановени. Освен това пациентите имаха и все още имат страх от това да посещават лекарските кабинети, за да не се срещат с потенциално заразени хора. Използването на платформата спадна с около 50% буквално за един месец. Това беше голям шок за нас от една страна, но от друга ни даде достатъчно време да преосмислим нашата стратегия и бъдещите тенденции в здравеопазването. Когато работиш в стартъп, винаги е много динамично, има много възможности и се опитваш да направиш много за малко време. Пандемията ни даде поводи за размисъл и едно от нещата, които решихме, е, че е крайно време да добавим, е телемедицина и възможност за дистанционни прегледи. 

Телемедицината фигурираше ли в плановете ви преди пандемията или е изцяло предизвикано от ситуацията допълнение към вашата платформа?

- Разбира се, че фигурираше, но не беше на дневен ред и вероятно щяхме да я добавим като функционалност към края на годината. Тоест пандемията ускори плановете ни с повече от шест месеца и в рамките на две седмици разработихме първата версия на онлайн консултациите. Използвахме времето и за да разпространим новината сред нашите клиенти и обучим желаещите да провеждат дистанционни прегледи.  

Колко лекари ще могат да „преглеждат“ виртуално в EasyDoc от старта на тази услуга?

- Към момента 20 индивидуални лекари и няколко лечебни заведения имат готовност да преглеждат онлайн през нашата платформа. Очакваме още заявки от наши клиенти. Вярваме, че с тази функционалност ще привлечем и нови клиенти, защото това е бъдещето на медицината. 

Кризата с Covid-19 ще даде ли тласъка, от който се нуждаеше телемедицината, за да стане по-масова, или по-скоро ще ни покаже повече слаби страни, тъй като все още сме в началото на развитието на подобни решения?

- Смятаме, че ще даде тласък. Една част от прегледите няма нужда да се провеждат в кабинета на лекаря и телемедицината би спестила време и ресурси за двете страни - лекар и пациент. Примерите са много: проследяване на бременност, проследяване на дадено заболяване, разчитане на лабораторни резултати, второ мнение и т.н. Т.е. телемедицината в момента би могла да работи в около 30-40% от случаите. За да можем да покрием и останалите случаи, ще трябва да настъпят още промени от технологична и регулаторна гледна точка, както и да се променят нагласите на обществото, като за последното кризата с COVID-19 допринесе значително. Вярвам, че това ще се случи по-скоро отколко си мислим, най-вече заради развитието на 5G мрежата и най-различни видове сензори, които проследяват състоянието на пациента. 

Тази здравна криза води ли до по-голям интерес от страна на инвеститорите към сектора на телемедицината? Наблюдавате ли раздвижване в тази посока?

- Да. Много хора вече имат интерес към телемедицината и въобще към дигиталното здравеопазване. Частните инвеститори се оказаха очаквано най-бързи и гъвкави и бързо се ориентираха в ситуацията. Много решения се появиха буквално за дни. Дори държавата направи някои стъпки в тази посока, друг е въпросът доколко ефективни и смислени бяха те. Предполагам, че освен частните инвеститори, така и държавите, и ЕС ще започнат да отделят солидни ресурси за дигитализация на здравеопазването. Надявам се тази тенденция да се задържи, защото здравеопазването в цял свят, в частност и в България, има нужда от дигитална реформа. За доброто на всички нас е. 

Големите международни телемедицински платформи се сблъскват със сериозен проблем – че трудно набират нови лекари за подобно на вашето начинание. Как тече този процес при вас?

- Това е основната пречка в нашия сектор. Лекарите са изключително натоварени и не разполагат с много време, което да отделят за въвеждане на иновация в кабинета им. Което е парадокс, защото тази иновация ще им освободи ценно време, което те могат да използват за спасяване на човешки животи, а не в административни дейности, което в България, особено за общопрактикуващите лекари, е голям проблем. Всичко би било много по-лесно, ако една част от прегледите се случват дистанционно, а другите, които изискват посещение в кабинета, се случват чрез предварително запазване на час онлайн. Така ще се намали струпването на пациенти пред кабинета и, особено в текущата ситуация, ще намали риска от потенциално заразяване с вирус от друг чакащ пациент. След тази здравна криза обаче, наблюдаваме, че има рязка промяна в нагласите на лекарите, които започнаха да се интересуват активно от налагането на дигитални решения и това облекчава търговският ни отдел значително от гледна точка разясняване и налагане на продуктите ни. 

Колко големи са оперативните предизвикателства пред телемедицината в България?

- Телемедицината е иновативен подход в една утвърдена, консервативна и силно регулирана индустрия като тази на здравеопазването. Бързото навлизане на телемедицината е затруднено както от техническата инфраструктура в здравния сектор в България, така и от бавно променящата се регулаторна рамка. В това отношение COVID-19 беше положителен пример, че дигитализиране на сектора е не само възможно и обект на далечно бъдеще, а се случва днес и от днес нататък ще бъде неизменна част от ежедневието ни.