Отговорите на тези въпроси са плашещи: всичко е просто "тест". Или "статистика. Това е всичко". Така владетелитe оправдават действията си пред своите подчинени - не се притеснявайте, не трябва да знаете нищо. Който пита, той пречи.
Точно това обаче е притеснително. Много притеснително.
Тест. Статистика. Това са реакциите на служител на Facebook към критикуващи абонати на социалната мрежа. „Blockwart 2.0" и „а ла Щази", ядосват се те, защото Facebook ги е разпитвал за техните приятели. Компютърните системи на Facebook по-рано са забелязали някои потребители, които изглежда използват псевдоними вместо истинските си имена. Сега обаче на бизнес философията на компанията не пасва това, нейните абонати да имат тайни. Така Facebook нарежда преди няколко седмици на софтуера си да идентифицира приятелския кръг на заподозрените и да го пита: „Това ли е истинското име на вашия приятел"?
Тест ли? Що за тест? Дали хората ще предадат доброволно приятелите си, ако даден софтуер ги подкани да го сторят, пише в свой анализ германският вестник Die Zeit.
Разузнаването на Facebook е само един от многото случаи, в които водещи корпорации налагат на потребителите си със съмнителни правила за етика своите закони. Приблизително по същото време Apple отказа да пусне в магазина си сатирична игра, програмирана за iPhone от Фредерик Джейкъбс от Сан Франциско. Тя се нарича Angry Syrians и критикува с колоритен комикс бруталния режим на президента Башар ал-Асад. Защо не ѝ бе разрешено да се появи в сайта на Apple? Защото това можело да се обозначи като "опозоряващо, обидно“ съдържание, казва програмистът.
Apple потиска политическо мнение? Колко често го прави?
Или Amazon: в началото на юни компанията премахна черната книга за международната природозащитна организация WWF от своя магазин. В нея авторът Вилфрид Хюсман критикува близостта на организацията за опазване на околната среда до индустрията, очерта се и правен спор. Amazon забрани книгата още преди съдът да излезе с решение. Но това не означава ли, предвид пазарната мощ на Amazon, че всъщност един концерн по същество може да решава какво да четат хората и какво - не?
Или Google, която филтрира резултатите от своята световна търсачка дори и с политически цели, понякога пренебрегвайки личните интереси на потребителите.
Какво се случва?
Някога интернет беше място на свободата, където можеше да се открият непознати светове и дори човек можеше да се загуби. Място, малко анархично и диво, но все пак свободно.
Днес има Apple, Facebook, Google и Amazon. Четири американски концерна владеят интернет и заедно имат значителен дял от населението на света като клиенти. Те съчетават около 80 на сто от трансграничния трафик на данни. 40% от времето, което хората прекарват онлайн, е в страниците на голямата четворка. Facebook има десет пъти повече потребители от жителите на Германия. Google отговаря на 1 млрд. търсения на ден.
Четирите концерна определят мрежата, наводняват я с идеологии, морал, идеи за добро и зло. Те са създали дигитален свят, който повече напомня един авторитарен Дисниленд, отколкото дива джунгла. Отчасти от самосебе си, отчасти принудени от някои правителства да създават факти и установени правила, които следва да се прилагат за всички. Така те вече са мощни машини за цензура и гардове на мисли. И инструменти за управление.
А тези, които са управлявани?


Нови HD фарове превръщат нощното шофиране в интерактивно преживяване
Обявиха приема на кандидатурите за годишните студентски награди на Община Варна
Варна отново се включва в Световния ден на ходенето
Областният управител на Варна и зам.-посланикът на Япония у нас обсъдиха новата визия на правителството
Началникът на отбраната е подал рапорт за освобождаване от военна служба
Дъждовната вода ще мие електробусите в бъдещия зелен гараж на София
Кои храни поскъпнаха тази година заради климатичните промени
Toyota обмисля да продава японския отговор на Rolls-Royce по света
16 водещи експерти търсят къде ще бъде капиталът през 2027 г. на форума „Силата на инвестициите“
Бърнам рискува с радикални промени, знаейки, че могат да се обърнат срещу него
Stellantis спира три завода във Франция заради дефицит на батерии
Мерките на САЩ срещу китайците удрят... Mercedes и Volvo
Как бързо да възстановите сцеплението върху лед
Полицаи си поръчаха тунинговано Ferrari 812
Шефката на General Motors печели колкото за една нова кола... на час
Нов спор между Атина и Скопие: Гърция настоява за промени в учебниците
Кабаева изпълнява ролята на първа дама, пътува с Путин в чужбина
Нова сделка за Гренландия пренарежда сигурността в Арктика
преди 14 години Мерси за инфото за 2та сайта, винаги е полезно да се знае още едно място от "Свободната Мрежа".Аз препоръчвам използването на различни търсачки и най-вече DuckDuckGo, която е търсачката на утрешния ден. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Странно, че в статията не се споменават свободните места в Интернет. Примерно 4chan или anonplus. Статията не е особено обективна... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Да, преводна от Die Zeit е :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Статията е преводна от Die Zeit, така ли?А що се отнася до свободата и несвободата - тема, която има безброй гледни точки и безброй аспекти. Опитайте да търсите в Китай (през китайско прокси) нещо "по-различно", да видите за каква свобода си говорим. И обратното - опитайте в Норвегия да го направите. Със същото нещо, което сте пробвали в Китай. Ще бъдете безкрайно учудени. За едни свободата е да си извън затвора. За други свободата е да си В затвора. Зависи от гледната точка.Засега сме добре, смятам. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Очаквам с нетърпение денят, когато интернет-гигантите ще публикуват информацията за своите спонсори със суми и дати. Всички спонсори ! До тогава нямат каквото и да било право да искат от мен вярна информация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Свободата в интернет е неограничена.Никой не насилва никого да ползва Apple, Facebook, Amazon и Google,който иска може да ползва други сайтове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар